Пентагонът трепери от наши партизани

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични завои. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютното им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломати. Правителството на Васил Коларов отказва с аргумента, че не желае американските шпиони под прикритието на дипломати в София да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен за персона нон грата.

Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Челвенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната.

Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията
срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, връзките леко се затоплят и на 14 март 1960 г. американците пак отварят легацията си в София.

Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулиганско нападение, официалната реакция от София е съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че инцидентът е подготвен от ЦРУ.

През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание US News and World Report се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда (а в текста се разказва) как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията с кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в US News and World Report е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов решава на часа да реагира. Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерение да сваля американското правителство с партизански и военни методи, и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж (1943-1944) в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба.

Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала по време на 7-дневното посещение на Хрушчов у нас през 1962 г. Съветникът на първия съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград със своя министър на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна, първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: “Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”. 

Посещението на Хрушчов особено зорко се следяло от тогавашния посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Малко преди това при разговор с Живков тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като с второстепенна държава”.

През октомври 1962 г., когато карибската криза е в своя апогей, дипломатите ни във Вашингтон получават заповед от външно министерство да унищожат архива на мисията заради “все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия посолството К. Щерев. След броени дни, когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон.