Алеко отваря очите на софиянци за Витоша

Основна засуга за сближаването на софиянци с Витоша несъмнено има писателят адвокат Алеко Константинов. През март 1895 г. той създава туристическо дружество „Покана”, в което се включват около 30 души – предимно интелектуалци. От края на април те започват групови излети до Бялата вода, Копитото, а през юли покоряват първия връх – Ушите. Тогава у Алеко Константинов се появява идеята за масово изкачване на Черни връх, която членовете на дружеството подкрепят. През август започва разгласа чрез вестниците. Изкачването се провежда на 27 и 28 август. По този повод Алеко Константинов възкликва: „Невероятно, 300 души на Черни връх!”

И оттам се започва. От пукването на пролетта до първите есенни студове отначало по няколко стотици, а сед това хиляди през почивните дни тръгват по витошките пътеки. Маршрутите се множат и така софиянци откриват все нови и нови омайни кътчета на планината. Отначало предпочитана е южната част, защото с трамвая се стига до самото подножие. Това продължава до края на 50-те години, когато се прокарва въжена линия от Драгалевци и се открива редовен рейс до Златните мостове. От ранни зори в събота и неделя на началната спирка се заформят огромни опшки, а към 8-9 ч. вече се чака с часове, за да дойде ред за качване в автобуса. С билетче за 30 ст. се стига до Златните мостове, където по поляните се настаняват повечето от пристигагащите. По приблизителни данни през 1980 г. всяка събота и неделя автобусите са извозвали най-малко по 7500 души или общо към 15 хил. С кабинковия лифт Княжево-Копитото и със седалищния от Драгалевци към недрата на Витоша се отправят още около 4-5 хил. Всички те за старите планинари обаче са „кашкавал” туристи. Истинските предпочитат пешите придвижвания. От Княжево или отДрагалевци повето от тях достигат най-малко до „Алеко”, а някои и до Черни връх.

В края на 20-те години започва построяването на хижи (първата в страната е в местността Скакавица в Рила през 1922 г.). Последната във Витоша е съградена през 1987 г. и с нея те стават 17, стопанисвани от БТС, като има и още няколко ведомствени. През 70-те години планината започва да се използва активно и през зимата. Любителите на ските се спускат по пистите, а повечето от зимите са снежни, та стигат с пързаляне чак до Княжево и Павлово.

Във Витоша се намира  най-дългата пещера в България – Духлата (9 км проучени, но се предполага, че има още към 2,5 км) и тя предизвиква интерес не само от страна на български, но и чуждестранни спелеолози.