Барети разстрелват колеги от упор

Всичко започва с една заповед с неясен произход. На 14 януари 1994 г. екип на Специализираното поделение за борба с масовите безредици (БМБ) е изпратен да поеме наблюдението на северната страна на бл. 29 в жк „Белите брези” в столицата. Служителите на БМБ са изпратени да охраняват среща на шефа на отдел „Убийства” в дирекция Национална служба „Полиция” (ДНСП) Ботьо Ботев с шефа на казино „Севастопол” Иван Иванов - бивш полицай. Там е и шефът на отдел „Информация и анализи” в МВР Григор Вълков.

Придружават ги трима цивилни командоси. Те са „назначени” за бодигардове въз основа на устна заповед на тогавашния секретар на МВР ген. Коста Богацевски. По това време вътрешният министър Виктор Михайлов бил на лов за патици. Влизайки в дома на Иванов, топследователят Ботев и Вълков оставят баретите подполк. Марин Чанев и гл. серж. Георги Георгиев - Индианеца, да пазят отвън на стълбищната площадка. Преди да тръгне по стълбите третата барета – Христо Билев, неволно или просто за да се изфука, разтваря пеша на дългото си манто и отдолу се показва автомат „Калашников”. Наблизо си играят няколко тийнейджърки и една от тях вижда оръжието. Момичетата се обаждат в столичната дирекция на МВР и оттам веднага изпращат екип БМБ. Първи във входа на блока влизат Митьо Петров и Димитър Смилянов.

Чувайки стъпки по стълбите, дали от страх, или без да иска, баретата Билев прещраква с калашника. Това напълно убеждава БМБ, че горе има бандит. Всъщност баретите въобще не знаят къде влизат – никой не им е дал никаква информация! Казали са им само, че в този вход са се вмъкнали цивилни и брадясали мъже, единият от които бил с автомат. Щом чува прещракването, Митьо Петров незабавно открива стрелба. Димитър Смилянов също започва да стреля по посока на прещракването. Когато чува стрелбата, серж. Георгиев задумква на вратата на апартамента: „Ботьо, моля ти се, отвори!”. В един момент вратата на апартамента на Иван Иванов леко се открехва, но вместо Георгиев да бъде издърпан, отвътре навън също започва стрелба.

Сигурно са решили, че гърмежите са от някои, които са дошли да убиват Иванов, Ботев и Вълков. Така Марин Чанев и Георгиев - Индианеца, пазещи пред входната врата на апартамента, се превръщат в открита мишена, простреляна от упор! Буквално в последния миг от живота си Индианеца успява да извади окървавената си служебна карта. Чак тогава БМБ виждат, че са разстреляли свои колеги.

След идването на прокурора в негово присъствие започва голямо чистене – замита се всичко, кървавите следи са измити. „Аз не съм имала друг такъв случай в практиката си!”, подчертава Ани Крулева, тогава директор на Националната следствена служба (НСлС). Експерти от службата започват работа по кървавата драма в „Белите брези”, но тя продължава, докато във Висшия съдебен съвет сменят подсъдността и делото е поето от военни прокурори. „Това, което ние бяхме събрали, казва Крулева, това си и остана. След нас никой нищо не свърши!”.

Срещу Митьо Петров и Димитър Смилянов е образувано наказателно дело. Процесът е засекретен. Ани Крулева си спомня, че когато попитала Ботьо Ботев защо не е отговорил на виковете за помощ на Индианеца и не го е издърпал в апартамента, за да го спаси, топследователят є отговорил: „Страх ме беше...”.
На погребението на Марин Чанев и Георги Георгиев всички барети идват с униформи, без никой да им е наредил, застават на входа на ритуалната зала и не допускат дошлите МВР началници да присъстват на поклонението. Тази демонстрация нагледно показва, че баретите са били наясно, че изпращането на техните колеги и приятели като охрана на Ботев, Вълков и Иванов е било напълно незаконно! А може би и не случайно?!

Основният заподозрян по делото серж. Митьо Петров получава 7-годишна присъда. Излежава 3 от тях – помилван е с указ на тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев. Димитър Смилянов е осъден на поправителен труд с удръжка от заплатата му в МВР. Няколко години по-късно е вкаран в психиатрията в Курило. След като излиза оттам, се прибира в родното си село. Два пъти е задържан в 4 ч. сутринта без видима причина. Полицаи му се заканват по телефона – явно колеги на загиналите барети, които са били убедени, че приятелите им са убити безмислено...