Уж изборите са местни, уж кметовете и общинските съвети са тези, чиито решения определят в най-голяма степен нашия живот, пък четем из медиите: „Слаб интерес към изборите в Пловдив”, „Слаб интерес… в Сливен”, „Слаб интерес… в Горна Оряховица”. В Дупница пък няма никакъв интерес, там изборите приключиха, преди да почнат, кушията е с един кон само… Все е било, но като че ли толкова вяла предизборна кампания не е било. Освен това местните изборите ще бъдат съпътствани и от един от толкова редките у нас актове на пряка демокрация - референдум за електронното гласуване, чието приемане би могло да доведе до някои сътресения в партийната структура на страната. Но интересът към референдума е дори по-нисък и от този към местния вот.
По принцип за утвърдените партии, със здрави ядра и трайна периферия, високата избирателна активност не е желателна. Което беше и причината депутатите дружно да отхвърлят задължителното гласуване от дневния ред на референдума. Затова за тях предизборната апатия е добре дошла.
За анализаторите тази липса на емоция към предстоящите избори е напълно очаквана. Няма предизвикателство нито пред електората, нито пред партиите. Играчите са същите, добре познатите стари състезатели за нашето доверие, тук-там леко прегрупирани. Новите предложения се броят на пръсти.
По тази причина, ако има някакви изненади, то те ще са свързани единствено с по-лошото от очакваното представяне на някои партии. Потенциална способност да ни изненадат крият главно БСП и Реформаторският блок. Като цяло изборите ще препотвърдят на местно равнище реалното партийно статукво.
Четин Казак каза в дните преди началото на предизборната кампания: „Програма минимум е да запазим така завоюваните позиции, които не са никак малки. А като програма максимум е да разширим нашето влияние и от трета политическа сила да станем втора”.
Те реално вече са втора сила
ДПС можеше да изпревари БСП още на предишните парламентарни избори и само от страх, че е преждевременно, не го направи. Но този път ще им се наложи. БСП отиват на изборите като добиче на заколение. Оставени сами да понесат негативите на кабинета „Орешарски”, непрекъснато подяждани от другарите около Първанов, с лидер, който, меко казано, не е на нивото на изискванията на момента…
Прогнозата на Казак съвпада и с тази на големия изборен специалист и ръководител на щаба на ГЕРБ Цветанов (намигам): „В общи линии анализът, който и ние сме направили, сочи това: първа сила - ГЕРБ, втора – ДПС…”.
Много скоро ще се молим да не се разпадне и ГЕРБ, щото тогава ДПС ще стане и първа политическа сила… Но, дето се вика, политическата нива не ще молитва, а мотика. А ДПС копат.
Това ДПС вече е много различно. Не говорим за нрава, а за кожата. Първо, колкото и да отрича Борисов, ДПС е реален фактор в управлението на страната. В обръчите на партията е концентриран огромен икономически ресурс, който някои неправилно приписват на Пеевски. Това ДПС успя да заглади отношенията си с официална Анкара. Казват, че вицепремиерът Бюлент Арънч заявил пред лидерите на изселническите организации в Бурса, че партията на Ердоган подкрепя Местан: „ДПС е наша братска партия, трябва да я подкрепим. Турция заложи на друга партия, но направихме грешка…”. ДПС успява да се рекламира като убеден привърженик на евроатлантическата ориентация на страната ни. Европейските либерали високо ценят ДПС, дори наградиха Ахмед Доган с орден за нещо си, което бил допринесъл. ДПС навлиза все по-сериозно в циганския етнос. В този етнос се влиза само по един начин – чрез циганските барони, в болшинството си разбойници. Едни с присъди, други все още с „чисто” минало на лизинг… И е странно, че досега има само една сериозна издънка – самоковското Пиже, което въпреки седемте си присъди беше сложено на второ място в листата.
Някога изборите са се печелили с полиция и с бой. Но в демокрацията единствената изборна сила са парите. Който държи парата, той ще спечели. Парата определено е в ГЕРБ и в ДПС. Полицията ще направи една-две акции, ще хване няколко от дребните търговци и дотам. Умното куче знае кога да лае. А най-умното знае и кога да не лае. Бъчварова вече развя бялото знаме.
Според проф. Михаил Константинов на този вот купените гласове ще бъдат около 250 хил. По 50 лв. на глас да се плаща, са 12,5 млн. Нищо и половина за големите партии. И може би тук е мястото да попитаме противниците на електронното гласуване, които плашат хората с възможни огромни манипулации на вота, дали може да стане по-лошо?
Според политически анализ на Института за дясна политика, представен от шефа му д-р Нено Димов, на предстоящите местни избори ГЕРБ ще спечели 20 кметски места в областните градове, РБ – 3, БСП – 3, ДПС – 1. Според него, ако тези очаквания се потвърдят от резултатите от изборите, то форматът и формулата на управление няма да се променят и правителството ще продължи да работи в стабилна политическа среда.
Кои ли ще са тия три окръжни града, дето Реформаторите ще спечелят? В София няма как да стане. В Пловдив също е изключено. В Плевен Спартански бил на 20% от първия. В Перник, както стана ясно, ГЕРБ вече са си купили изборите. Във Варна Цветанов ги цака яко и няма да допусне. Може би в Хасково подкрепеният от тях Георги Иванов да спечели. Но тази победа, ако се състои, ще им донесе по-скоро позор, отколкото слава. Затова с неудобство ви съобщавам нескромната прогноза на Радан Кънев, че „след изборите присъствието на РБ в местната власт ще се увеличи между два и три пъти”.
Реформаторският оркестър свири така, сякаш музикантите са скарани. Всъщност те са в онова състояние, което преди падането на Берлинската стена наричахме „мирно съвместно съществуване”. Само дето не е съвсем мирно… Навярно не сте забравили „преференциалните” битки, които се развихриха по време на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Сега тези битки ще се изострят. Клизматично постигнатото решение за общо явяване на изборите е достатъчно доказателство за това. И най-важното е, че ако ДПС и ГЕРБ могат да пробутват на избирателите си каквито искат версии за успехите си, електоратът на РБ трудно може да бъде заблуден с „исторически компромиси”, „хибридни войни” и налудни мерки, представяни за здравни реформи. Навремето Димитър Костов, общински съветник от Пловдив, каза за СДС, че не напредва, а напръдва…
Та нещо такова се случва и с РБ
Единствената партия, която прави реална кампания, е ГЕРБ.
Благодарение на в. „Труд”, който върви в стъпките на Цветанов по градове и села (навярно напълно безкористно), разбираме, че Цветанов обикаля като цветарка страната. Не подценява нито едно селце и паланка. Навсякъде говори (доколкото му е възможно де), убеждава, нахъсва… Борисов подпира през централните медии. Все се намира повод да го покажат - реже ленти, обещава коледни надбавки, увеличение на учителските заплати... А като му остане време, прави задълбочени анализи на външнополитическите процеси и предлага решения на бежанската криза.
Вчера например говорил пред кръгла маса, организирана от Американската търговска камара в България. Много работи казал, най-различни. Нямам място тука да ги изреждам. Мога само да обобщя: „енциклопедично невежество”.
Предизборната агитация на ДПС по традиция е тиха.
Открият кампанията с тъпани и зурни, и после се притаяват като сукнян молец
Агитацията тръгва от Човек на човек. Там, където целият живот на човека зависи от Човека, това е най-сигурният начин на агитация.
Мъничко предизборен съспенс може би ще има в някои единоборства. Например в Пловдив. Там за правото на балотаж ще се състезават сегашният кмет Иван Тотев от ГЕРБ, бившият кмет Славчо Атанасов от ПФ и Дани Каназирева от „Съюз за Пловдив”. Социолозите залагат на балотаж Тотев-Каназирева. Кандидатът на БСП Георги Гергов го няма на картата… Но в София двубоят е предрешен. Въпреки намаханите си думи кандидатът на БСП ще се провали с гръм и трясък. Може да е „четящ и умен мъж, а не простак, недоучен от Банкя”, но води кампанията си така, сякаш и през плет не е виждал. За предизвестената му загуба дори не е нужно да пресмятаме колко от левите гласове ще засмуче Кадиев.
Мирчев няма нужда от ничия помощ, за да загуби
Чудя се има ли щаб, има ли пиари? Кампанията му изглежда самоделна.
Ако предизборната апатия е обяснима и донякъде неизбежна, то безразличието към референдума е притеснително. Защото това не е обикновен референдум. В определен смисъл този референдум ще реши бъдещето на референдумите у нас. Ако се провали, ще се превърне в сериозен коз в ръцете на противниците на пряката демокрация. И пак няма да станем Швейцария на Балканите. За съжаление за Швейцария е нужна не само природа, а и народ.
