Политикът Борисов израсна и нахитря  

Проф. Драгомир Драганов
 
В науката съществува т.нар. „теория на дългите цикли“ (или „дългите вълни на Кондратиев“).
Според нея на всеки период между 45 и 60 години човечеството преживява събития, които радикално променят не само начина му на живот, но понякога и съдбата му.
Кондратиев пише своята теория в далечната вече 1925 г. Естествено, през 1938-а Сталин го разстрелва. Но теорията му продължава да живее и нещо повече - да доказва правотата си.
Май на това сме свидетели и в съвремието.

Предишния път, когато светът беше обхванат от масови протести, беше през 1968 г. Тогава те останаха в историята като „бунта на младите“. И младите наистина го промениха. И той влезе в нов цикъл – на модерното на мястото на еснафския консерватизъм, на „новите социални движения“, които постепенно се вместиха сред традиционните политически партии, на края на войната във Виетнам и т.н.

Сега Европа като че ли пак започва да гори. От Атлантика до нашите граници. Въпросът е дали през 2019 г. ще премине и тях. Лично аз обаче съм песимист. Сиреч прогнозата ми е, че у нас явление от типа на „жълтите жилетки“ няма да се случи.
И не само защото ги носят или катаджии, или циганките от „чистотата“. Не, основната причина за песимизма ми е свързана с факта, че в годините на прехода ние окончателно изгубихме чувството си за солидарност.
Всеки българин вече гледа да се спасява (или да оцелява) поединично. И да прави собственото си протестче, въобразявайки си, че като е развял националния ни флаг, то и акцията му вече е „национална“.

А иначе каузи, които биха могли да ни обединят – дал Бог.
Една от тях например е протест срещу невероятно високите субсидии за политическите партии. После чуваме, че една от тях „дарила“ нещо си на болница или църква, а друга „покрила загубите“ от отсъствията на депутатите си. Ама чакайте!
И едното, и другото става не с техни, а с наши пари. Защото те и за 2019 г. не се посвениха да си оставят небутнати огромните субсидии. Ми да протестираме срещу това!
Друга е срещу картела на чуждите търговски вериги, които ежедневно буквално изпразват джобовете на всеки един от нас, бил той богат или беден. Че и после изнасят огромните си печалби зад граница.

Трета кауза, и може би най-важната, е национален протест за промяна на данъчната система и въвеждане на диференциран ДДС. В почти всички държави – членки на Европейския съюз, той е един за хляба, млякото и млечните произведения, друг за лекарствата, трети за енергията за битови нужди (ток и газ) четвърти за месото и месните продукти, пети за цигарите и алкохола, шести за луксозните стоки (от парфюмерия до джипове).

У нас обаче и богаташът, и пенсионерът са обложени с „твърдата ставка“ от 20% ДДС за всичко. Ми да се обединим около искането за промяната на тази несправедливост!
Да, ама няма да стане ни едно от тези „обединения“. Следователно втората ми прогноза е, че няма да има и предсрочни избори.

В годините на своето управление Борисов израсна (и нахитря) като политик. И усвои прекрасно Лениновата тактика „крачка напред, две назад“. Предложи нещо, ослуша се за реакцията в обществото и ако тя е негативна, оттегля предложението си.
Последният пример за това беше с университетската болница „Лозенец“, която си остана там, където е логичното ѝ място – под егидата на СУ. Само че премиерът не пропусна да натърти, че правителството ще поеме и задълженията на болницата от 23 млн. лева.
Само дето пропусна да каже откъде са дошли те. И не е ли причината в това, че „Лозенец“ е принудена безплатно да обгрижва цялата президентска администрация, барабар със семействата ѝ, цялото правителство (по същия принцип) и всичките 240 депутати, пак заедно с родата им.

Ами това прави поне 1000 „гратисчии“, които бюджетът на болницата е длъжен да поема. Че как тогава да не изпадне в дългове? Но Борисов пак се изхитри да излезе в ролята на добрия Дядо Коледа, който или „дава“, или поне „опрощава“...
Предсрочни избори няма да има поне дотогава, докато не реши лично премиерът. А поне според мен този път той няма да бърза.

Ще изчака търпеливо провала на БСП в изборите за европарламент, а после и в тези за местни органи на властта. И тъй като и двете неща са неизбежни, перспективата е Борисов да изкара и 2019 г. като министър-председател.
При това – начело на коалиция с „италианското семейство“ на Патриотите. Които от сутрин до вечер си крещят помежду си, пък нощем се помиряват. Защото едва ли друг път ще се видят с толкова много власт, колкото сега той им даде...