Мая Манолова яхна метлата на популизма

Настъпят ли бюджетни или изборни времена, и партиите запрятат ръкави и започват да се замерват с обвинения в популизъм. Хеле пък когато, както е в случая, тези две събития съвпадат.
Парадоксите са най-малко два. Първият е, че в повечето уж „популистки” искания има голяма доза логика. Вторият е, че те се появяват като искания на партиите само тогава, когато са в опозиция. Дойдат ли обаче на власт, тутакси забравят иначе добрите си намерения.

Но да започна поред. Идеята на БСП за отказ от т.нар. плосък данък и връщане към прогресивно-подоходната система наистина е добра. Още повече че, първо, тя функционира във всички „стари” европейски демокрации. И, второ, тя е в унисон с Конституцията ни, според която, освен демократична и правова, ние сме и „социална държава”.

А според една класическа дефиниция „социалната държава е дупка в джоба на богатите”. Сиреч държавата взима по-високи данъци от тях и ги преразпределя към по-бедните – пенсионери, безработни, хора в неравностойно положение, деца и т.н.

Според друга политологическа „класика” всяка партия, която се обявява за лява, е и отявлен привърженик на прогресивно-подоходната система. И обратно – ако тя подкрепя идеята за „плосък данък”, тя не е лява (социална), а дясна (либерална) политическа сила.

Е, у нас наистина всичко е наопаки. През 2007 г. именно БСП при Станишев въведе плоския данък. С което престана да бъде и лява, и социална партия.
И ако някой се чуди защо след това Борисов и ГЕРБ я биеха на всички избори, обяснението е просто – тя загуби автентичния си образ на представител на „лявото” и се превърна в част от либералното „статукво”. Където харизмата на лидера на ГЕРБ доскоро мачкаше наред...

За съжаление обаче, сегашното искане на БСП за отказ от плоския данък наистина е чист популизъм. Добър или лош, бюджетът за 2017 г. е направен на негова основа и е абсурдно да бъде променен за седмици или месец.

Изводът е прост – идат предсрочни избори, спечелете ги и си прокарайте идеите. Нали така ви го рече и Борисов. Че даже и обеща да не ви пречи като опозиция...
Впрочем като че ли и Корнелия Нинова вдяна абсурдността на искането за прогресивно-подоходен данък точно в този момент. И е напът да го оттегли, за да не блокира БСП приемането на бюджета.
Друга една уж „популистка” идея дойде от Патриотите – за двойно увеличение на пенсиите. Финансовият министър веднага изрева, че това е невъзможно, защото ще отвори в бюджета „незапълняема дупка” от цели 1,6 млрд. лева.

Да, ама и аз съм бил депутат и като такъв съм участвал в правенето на цели шест бюджета. И знам прекрасно правилото – като искаш нещо повече за едно перо, трябва да кажеш и от кое друго да се вземе.
Ами Патриотите казаха. Храним на държавна ясла около половин милион гърла. Ако те получават средно по 1000 лева на месец, това прави 6 милиарда (!) годишно!
Хайде, махаме от тях учителите и лекарите. А държавните и общинските чиновници? При това поне половината от тях – партийни назначения? Ами ако ги намалим не наполовина, а доста повече, ето ти ги и парите за увеличение на пенсиите! Още повече че подобно действие изобщо няма да се отрази на редовия българин...

Патриотите казаха и друго – че броят на „инвалидите” в България наближава 1 милион души. И че почти всеки циганин се е снабдил с решение на ТЕЛК, което му дава я пенсия, я други облекчения.
Следователно при една ревизия на псевдоинвалидите, иначе здрави, прави и работоспособни люде, ще излязат още достатъчно пари за истинските пенсионери. И това ли е „популизъм”? Според мен – хич не.

Виж, популизъм, и то в най-чиста форма, е това, което сътвори Слави Трифонов с чалга идеята си за референдума. Особено в частта му за мажоритарното гласуване. Защото то е не само вредно, то е направо противопоказно на „модела” на демокрация, към който принадлежи България.

Ще започна отдалеч. През 1990 г. аз също бях избран като „мажоритарен” депутат в „Младост 1 и 2”. Но „мажоритарстването” ми свърши в мига, когато прекрачих прага на парламента. Кротко, но категорично ми обясниха, че не съм никакъв „независим”, а най-обикновен войник на партията, която ме е подкрепила. (Апропо, ако не се лъжа, май сега намекват нещо подобно и на мажоритарно избрания нов президент. Както и на всички преди него...)

За да не звучи обаче твърде лично, ето какво става във Франция, където действа мажоритарната избирателна система в два тура. На последните парламентарни избори (2012 г.) срещу 29,4% от гласовете социалистите получават 280 от общо 577 места. След тях са голистите, които срещу 27,1% разполагат със 194 депутати. Третите – националистите, за 13,6% вкарват едва двама (!) депутати. А четвъртите – комунистите, срещу 6,9% се „радват” на 10 депутати. И куриозът – левите радикали, които срещу едва 1,7% имат цели 12 депутати!

И това ако не е изкривяване на представителството на народа, здраве му кажи! Но ако французите (забележете, единствени в „старата” Европа) са си свикнали с това, у нас то ще предизвика политически взрив. И защо? Само защото на един чалгаджия му хрумнало да се доказва пред политиците, че с евтини популистки номера и ежедневно облъчване на политически недотам грамотния българин може да прави каквото му скимне...

Мога само искрено да съжалявам, че в понеделник към Трифонов се присъедини и омбудсманът Манолова. Така и тя яхна метлата на популизма, но отлетя в посока, обратна на тази, която й е вменена като задължение – да брани правата на народа, включително и това на справедливото му представителство в политическите институции.

Та, както виждате, има „популизми” и „популизъм”. От този на БСП и на Патриотите след спокойни и разумни дебати могат да се родят и полезни за нацията мерки.
Лошото е, че като че ли засега и ГЕРБ застава срещу тях и се показва склонен да подкрепи идиотската идея на Трифонов-Манолова. От която, казвам го като професионално занимаващ се с политически и избирателни системи, на главата на народеца ни ще се стоварят само беди...