Кога Исус ще донесе кървавицата  

Сега не е време да говорим за храна. Макар че… може би е.
Джордж Карлин
 
 
Не сме пощелив. Ама хич не сме. А то какви мъже има... Бетер бременна жена. Като види нещо, и веднага му се прияжда. Ние не сме от тях. Обаче тая година какво ни влезе в главата пустата пазарджишка кървавица… Сънувахме я, честно ви казваме. Както знаете, доктор Филипов се е социализирал и инкултурирал в пазарджишките села. Доколкото е възможно де, там трудно можеш да се социализираш изцяло. И сме научен, че в тенджерата с пуйката задължително се слага кървавица. Истинска пазарджишка кървавица. Чували сте, предполагам, израза „Дяволът е в детайлите“. Е, те този детайл е кървавицата за пуйката със зеле. Пуйката се пълни с ориз и дреболийки, зарива се в кисело зеле. В зелето се заравят и разни изненади, сред които задължително люлка кървавица. Без кървавица все едно не си готвил пуйка. Слагат се също свински мръвки, суджук, някои слагат и сарми, но то става вече капама. Капамата я знаем, все пак сме македонски зет, но си предпочитаме пазарджишкото. Ако решите да готвите пуйка по пазарджишки, не забравяйте да сложите и шепа копър на зърна. На киселото зеле много му подхожда копър.

Та сънувахме как сме наместил една люлка кървавица до пуйката и цялата къща ухае на коледите от детството. Но откъде да намеря пазарджишка кървавица? Няма откъде, освен от Пазарджик. Булката вика - обади се на някой приятел да ти прати. Да, да, точно така ще направя. И тая кървавица ще ми излезе солена. Нема как да ми прати, без да му дам адреса. А дадеш ли си адреса на село, то е равносилно да си превърнеш къщата на хан. Колчем дойде в София некой съселянин, все ще се отбие да те види. Вземе една кутия „Черноморец“ и ти седи по три дена. Едно от първите неща, които научава всеки начинаещ софиянец, е, че никой на село не трябва да знае къде точно живее, нито къде работи. И в службата са ме намирали.

Тоя вариант отпада без обсъждане. Решихме да потърсим производител. Спряхме се на една голяма пазарджишка фирма. Няма да й споменаваме името, та да не й правим реклама. Влязохме в кореспонденция, обещаха да пратят и кървавица, и сланинка, и суджук… Може и да пратят, но на мен ми трябваше за Коледа, не за Великден.

Добре че не заложих само на тях. Сетих се, че мога да се възползвам от социалните мрежи. Така де, там някакви непрекъснато ме занимават с децата си, с кучетата си, с котките си… Защо аз да не попитам дали някой няма да ми услужи с една люлка кървавица за малко. При това не я искам безплатно. Предложих широк набор от компенсаторни инструменти. Размяна на кървавица за новата книга на д-р Филипов. Книгата се харчи по 14 лева и няма да ми остане, като гледам как върви. Значи давам 14 лв. за кило кървавица. Предложих също и в пари да си я платя. Не всички в Пазарджик четат. И понеже сме социолог по образование, та допускаме, че сред тези, дето гледат прасета и правят кървавица, четящите са още по-малко. Но, пак като социолог, допускаме, че това не е причина да не участват активно в социалните мрежи. Един от основните социологически закони гласи, че това, колко пишеш и говориш, изобщо не зависи от това колко четеш и учиш. Те са си независими дейности на съзнанието. Та решихме да адресираме посланието си до широката фейсбук общественост. Постарахме се обявата да бъде хем шеговита, хем да не оставя съмнение, че сме готов на всичко за една люлка кървавица. И под нея се получиха над 1500 лайка (харесвания) и нито килограм кървавица.

А имаме толкова много приятели във „Фейсбук”… И още толкова се натискат да ни станат приятели. Но не са наясно какво означава това. Същността на приятелството, според нас, най-добре е обяснена от доброто джудже Хаяско: „Знаеш ли колко е важно да си ми пирятел? Много е хубаво. Можеш да се хвалиш навсякъде. Аз ти позволявам. Да-а-а. Нали ти казвам - много е хубаво да си ми пирятел. Всички пирятели ти дават разни работи. Ти какво ще ми дадеш, като ми станеш пирятел? Имаш ли да ми дадеш малко сок от боровинки?”.

Ние дори сок от боровинки не искахме. Само малко пазарджишка кървавица. Ама не дават! Съвети дават, но кървавица не дават. Някои дори си позволиха да коментират, невинаги с уважителен тон. Един писа: „Докторе, откъде у тебе кисело зеле“. Тъпчо! Докторът си слага, бе, алоу! Даже два бидона си сложи тая година. По принцип слагаме един, за адета само, но след като Бойчето подаде оставка, наложихме още един. Знае ли човек какви трудни времена ни чакат. Кисело зеле като има… Пък и на праза му е сезон. И какво става? “Бисмарк консоме ла тас”, или, казано по пазарджишки, лановица с праз.

Та зеле има. Пуйки по магазините - колкото искаш. И пресни, и замразени, и български, и чужбински. Само кървавица няма.
Пък един друг ми пише: „Докторе, прасенце си вземи, пуйката е американска традиция“.
Американска? А стига, бе!

Още през 1775 г. Екатерина Велика пише на Волтер: “Всеки руски мужик може да яде пиле, но напоследък предпочитат пуйка”. И ние сме склонен да й повярваме. Историкът акад. Косев каза веднъж: „Знаете ли кога народите са живели най-добре и са били във възход – в т.нар. държави на просветения абсолютизъм: Петър I, Екатерина Велика, Людовик XIV, Фридрих Немски. Когато просветеният абсолютизъм си отива, настъпва кашата”. На нас най-големият ни проблем е, че все ни се падат непросветени. Отплеснахме се, извинете. Искахме да изтъкнем, че не само руският мужик, но и българският селянин отдавна предпочита пуйката пред кокошката. Докторът колко пуйки е изял като дете… Може отговорно да се твърди, че д-р Филипов е открил пуйката дълго преди да открие Америка. Само че не им викахме пуйки. В нашия край никой не казва пуйка. Казва се мисирка. Доста хора така казват и на жените си, но не всички. Само куражлиите. Дядо ми, като се нервираше на баба, й викаше „Мисирка с мисирка!“. Никога не я обиждаше повече. Мъжката мисирка се нарича мисир. В някои краища на родината наричат мисир кочана царевица. В Захари Стоянов съм го срещал така. Между другото, като малък Захари Стоянов е пасъл овце. Докторът е пасъл мисирки. Преди да пасеш хора, трябва да се упражняваш на животни. Така мисля. Нали чухте премиерът какво каза. Че по пет прасета е отглеждал, отделно зайци, кокошки…

Като казах мисир, в смисъл на кочан, та се сетих. Тези от вас, които са присъствали на свинско погребение, не може да не са обърнали внимание на кочана, който стърчи отзад на прасето. Ще ви кажа защо. Не е по религиозни причини и няма нищо извратено. Съвсем прагматично е. Кървавицата се прави в корема на прасето. Дебелото черво се обръща през… задното отвърстие, измива се хубаво в топла вода (топла, не вряла, щото врялата го покосява и се къса). В кървавицата трябва да има кръв, много праз, червен пипер, подправки на вкус. Слага се от месцето, диафрагма, бял дроб, хранопровод… И червото се тъпче през задното отвърстие.

Обяснявам го подробно, защото има хора, които не са и чували, не само виждали. Така де, може ли да ме питат дали на бахура викам кървавица. Да, бе, да! Точно на бахура… Бахурът е някакъв самозван роднина на кървавицата. То не се туря в уста туй нещо. Даже като студент не сме ял бахур. Боб, бял ориз и фрикадели проядохме, но бахур - не.

Пък някои невежи се гнусят, щото имало кръв в кървавицата. Кръв, ми, какво да има? На такива им препоръчваме да прочетат за древните конни народи и специално за монголите на Чингис хан. Как са яли изсушена кръв. А когато били на поход, водели резервни коне и пиели по малко кръв от вратната им вена. И така можели да изкарат по две седмици без храна.
Точно тия, дето се гнусят, нямат представа колко сушена кръв са изяли в колбасите…

Както и да е. От над 10 хил. души, които ни се правят приятели във „Фейсбук”, един предложи кървавица. Един! При това, държа да отбележа, склони на бартер – кървавица срещу книга. И понеже е един на 10 хил., задължително трябва да му се спомене името – Иван Шилото от Велинград. Та че добавил и шише ракия към колетчето с истинска пазарджишка кървавица. И, дето викаше дъртият циганин от „Черна котка, бял котарак“, който гледаше „Казабланка“ и повтаряше след Хъмфри Богарт: I think this is the beginning of a wonderful friendship.

Дано не ви разочаровах с този текст. Ние наистина сме духовен човек, винаги туряме книгата на първо място. Но понякога и на нас ни се прияжда пазарджишка кървавица. Извинете.
 
* Перифраза на заглавието на Джордж Карлин „Кога Исус ще донесе свинските пържоли“.