Екипът на Радев като имитация на „Първанов”  

Антоний Гълъбов
 
В публичното пространство бяха лансирани имена на потенциални експерти в администрацията на президента, както и на възможни министри в служебния кабинет. Част от тях биват представяни като сигурни, за други се очаква потвърждение, а има и такива, чиито имена се коментират именно за да не намерят място в банката от кадри, която се твърди, че подготвя избраният за президент Радев.

Това ще бъде първият сериозен тест за новата президентска администрация. Едновременното формиране на два екипа, независимо от очакването за съвпадение на някои от фигурите в тях, е сериозно предизвикателство. Съветниците и секретарите в администрацията би трябвало да отразяват стратегическата визия на новия екип, докато министрите трябва, според думите на избраната за вицепрезидент Йотова, да осигурят плавен преход към следващото управление и да подготвят изборите. Двата хоризонта са различни и предполагат различен набор от качества.

Анализите на президентската администрация показват, че досега липсва ясно изразена приемственост. Всеки нов президентски екип предпочита да назначи своя администрация. Резултатът много често е загуба на институционална памет и компетентност. Винаги при смяната на администрацията възникват съмнения, свързани с нейния експертен капацитет и партийна обвързаност. Размитите обществени представи за това какво би трябвало да прави президентската институция оказват допълнително влияние върху очакванията за профила на администрацията и бъдещия служебен кабинет.

Според предварителната информация избраният за президент Радев ще обяви първо своя екип и след това - състава на служебното правителство. Веднъж конституирана, президентската администрация ще има възможност да започне своята работа непосредствено преди разпускането на парламента, определянето на дата за избори и назначаването на служебния кабинет. Тази последователност предполага тясна обвързаност между профила на президентската администрация и приоритетите на служебното правителство.

Бихме могли да очакваме президентска администрация по-скоро от типа на администрацията на президента Първанов, отколкото на президента Стоянов или Плевнелиев. Присъствието на личности с академична кариера и доказан професионализъм изглежда ще бъде съчетано с кадри, притежаващи дългогодишна партийна биография. По всичко изглежда, че подобен принцип за подбор ще бъде използван както по отношение на администрацията, така и на служебното правителство.

Обяснимо най-дискутираната фигура на министър-председателя засега остава неясна, макар имената, които вече се обсъждат, да подсказват, че се търси по-скоро експерт, отколкото партиен функционер. Все пак активна партийна биография на бъдещия премиер ще постави траен отпечатък върху целия кабинет и най-вероятно ще даде допълнителни основания за критика.

Министърът е олицетворение на политическа воля. Избраният за президент Радев недвусмислено заяви, че предпочита да назначи свой служебен кабинет. В този смисъл можем да очакваме едно служебно правителство с ясен политически профил, което най-вероятно няма да се ограничи само с управление на процеса на подготовка на извънредните парламентарни избори. Най-същественият въпрос е до каква степен този служебен кабинет ще се ангажира с конкретни управленски действия? Доколко в рамките на строго определения си мандат служебното правителство ще се опита да предприеме действия, които биха могли да бъдат определени като израз на определени партийни предпочитания?

Твърденията, че се подготвя и смяна на областни управители, усилват очакванията за избор в полза на проактивна политика на служебния кабинет. В рамките на двата месеца на своето функциониране служебното правителство няма достатъчно време, за да започне структурни промени, но изглежда, че е налице амбиция за кадрови промени на ключови позиции. При подобно развитие на ситуацията рискът от насърчаване на реваншистки нагласи изглежда реален. Мандатът на служебния кабинет не предполага ревизия на предишното правителство, но подобно развитие изглежда твърде вероятно, ако се съди по различни изявления от последните дни.

Известните и вероятни до момента имена са свързани с широкия ляв политически спектър. В бъдещата администрация изглежда, че ще намерят място както високопоставени представители на БСП, фигури, свързани с АБВ, така и представители на т.нар. Нова левица, както и различни анти- и алтер-глобалистки движения. Почти без изключение, онези от тях, които имат партийна биография, са били част от различни периоди и ръководства на социалистическата партия. Подобен подход дава основание да се очаква, че около фигурата на президента ще бъде търсена основа за някакъв нов тип обединение на лявото политическо пространство. В същото време изглежда, че доминиращата роля на БСП в него не е предопределена.

Пред служебния кабинет има две ясно очертани възможности. Ако управленският акцент бъде поставен върху контролните и регулаторни функции на изпълнителната власт, върху ефективното взаимодействие на административните структури и ускоряване на изпълнението на планираните дейности, това би създало добра основа за дейността на следващото правителство. Обратно, ако инициативите на изпълнителната власт се концентрират върху одит и ревизия на предишното управление и кадрови промени, дори и да не търси подобен ефект, служебното правителство може да се превърне в заложник на предизборната кампания.