„Всяка религия е преди всичко набор от морални и етични норми, които вярващият трябва да изповядва и да спазва. На християните Бог лично им ги спуска от небето, в краката на Мойсей, записани на каменни плочи. Съвременни хумористи казват, че въпросните норми не били десет, а петнайсет, но при падането си от небето плочата се счупила на дребни късчета и Мойсей не успял да възстанови текста. Останалите десет, известни като Десетте божи заповеди, легнали в основата на християнството и днес са във фундамента на християнската цивилизация.
Мюсюлманството също има набор от подобни морални норми и ценности. Създадено обаче около 632 г. в едно примитивно общество на номади – бедуини, то, покрай крадените от други религии (главно от християнството) норми, съдържа и „ценности”, от които още в VІІ век на хората са им настръхвали косите. Жените например (а те са 50% от човечеството) не са персони. Те нямат никакви права, освен да раждат деца и да се грижат за мъжете си. Нямат собственост, съпругът им се развежда с тях и ги гони от дома на улицата само като произнесе три пъти „развеждам се”. Трябва да са увити като пашкули от глава до пети в плат, като свободни остават само очите. За прелюбодеяние (дори само при съмнение) са връзвани на кол на някой площад и са убивани с камъни. За последно такива „наказания” бяха заснети при нашия съюзник Саудитска Арабия миналата година. За участие на жените в обществения живот да не говорим изобщо. Дори брачното ложе жената трябва да споделя поне с още три.
Бих искал да попитам привържениците на мултикултурализма кое от тази примитивна култура бихме приели в Европа и с кое бихме искали дори само да съжителстваме? Да ми посочат поне една основателна причина защо да гледаме как жени са прогонвани на улицата или пак там, на улицата, са убивани с камъни, защото се залюбила с някого, нехаресван от татко й. Мултикултурализмът не означава, че г-жа Меркел трябва да се загърне с „чадор” или „бурка”. При нейната възраст и фигура това не би било голяма загуба, но защо да се загръщат милиони млади ученички и студентки. Не се шегувам – още ненастанили се в Европа, „бежанците” вече заявяват, че ще пускат децата си в европейските училища само ако местните деца ходят на училище с кърпи на главата, с рокли до петите и без кръстчета на шията.
Но не е това най-страшното в исляма.
Дори и да наложат бурката в мултикултурна Европа, европейските модни къщи ще успеят да направят такива бурки, че пак да подчертават красивите дупета и цици на младите европейки. По-страшната е другата част на исляма – политическата му доктрина.
Всяка религия се стреми да подчини духовността на адептите си, т. е. да завладее сърцата им, но другите две религии не се стремят да завладеят политическата власт и да превърнат религиозните норми в граждански закони.
Ще взема за пример християнството. Твърде рано то се разделя на две – източно (православие) и западно (католицизъм). В източното нещата са ясни – там действа „цезаропапизмът”, т. е. християнската църква е подчинена на императора, царя, краля. Патриарси, поискали повече в политическо отношение, или са уволнявани като созополчанина Йоан ХІІ Козма от императора или са хвърляни като Теодосий ІІІ от Лобната скала в Царевец от Светослав Тертер. На Запад Папството също не се опитва да създава световна християнска държава, макар че има други лостове за въздействие върху светските владетели, докато Гарибалди не го натиква между четирите стени на Ватикана.
Ислямът, по доктрина, е друго нещо. Доктрината предвижда овладяването и на политическата власт над човешките общества. Както в отделно взета страна, като етап и като крайна цел в целия свят. Световната ислямска държава е главната религиозна и политическа задача пред всеки мюсюлманин. Тя се нарича халифат.
Първият опит да бъде създадена такава държава е в началото на VІІІ век. Овладели Близкия изток и Северна Африка от 632 до 700 г., арабите атакуват Европа през двете й врати – Гибралтар и Босфора, на запад овладяват Испания и навлизат във Франция. Главният удар е през Босфора - тук са 95% от военните им ефективи – 200, 000 души. Византия е почти мъртва. Изнуреният гарнизон на Константинопол е ужасен, когато вижда стохилядна българска армия по хълмовете над града. Те смятат, че българите идват да помогнат на арабите да довършат града, но с радост виждат, че българската конница тръгва във вихрена атака срещу арабите. В рамките на близо година българите избиват 195 000 араби. Оттеглят се само 5000 араби. Това става в 716 – 717 г. Тервел си спечелва титлата „спасител на Европа”, с която е славен в Западна Европа до ХVІІІ век. Обявен е за светец и от Католическата и от Православната църква (Тервел е християнин като баща си Аспарух и като дядо си Кубрат - б.а.). Догодина прочее се навършват 1300 години от това събитие. Евродепутатът „15-15” се канеше да вдига паметник на Тервел в Брюксел. Какво стана?
Но не за това става дума. След халифата в Дамаск имаше и Багдадски Халифат. Най-успешен бе турският Халифат – той стигна до Виена. Малко хора знаят, че Османската империя бе също Халифат. Титлата на султаните бе „шейх юл ислям” (водач на исляма). Това е страшното при исляма. Религиозната доктрина е всъщност политическа доктрина с крайна цел: Създаване на ислямска държава, обхващаща цялата планета, ислямизиране на всички хора на Земята, включително и с „огън и меч”, отмяна на всички граждански закони и въвеждане на Шериата, т.е. - на законите, идващи директно от исляма.
Хайде, господа мултикултуралисти, казвайте с кое от горното сте съгласни и дайте поне един задоволяващ средния европеец, аргумент за това.
Няма дори да се обадите затова да приветстваме и САЩ, и Русия, че са тръгнали да намачкват ислямската държава. Имат си други разногласия (Украйна и т. н.), но ИД е най-страшното за цялото човечество. Нека примерът на кан Тервел им бъде за урок. Българският владетел е могъл да наблюдава злорадо как арабите мачкат Византия. Само девет години преди това те вероломно ни нападат, за да си вземат Южното Черноморие, което сами са ни го дали преди три години за услугата да върнем Юстиниан ІІ на трона. Та е трябвало да колим византийци при Поморие по никое време. По-лошото е установената липса на междудържавно доверие. Май тогава се е родил изразът „византийски номера”, който е част от българската лексика вече второ хилядолетие, но когато е ставало дума за съдбата на християнска Европа, българите са забравили обидата.
Сега не можем да играем ролята на кан Тервел. Нямаме самолети небето си да опазим, камо ли да бомбим Ислямска държава. Ролята на Тервел ще я изиграят Русия и САЩ. Да не им пречим с писания, съобразно предпочитанията си, от рода на „американците за една година бомбардиране нищо не постигнаха”, „Русия бомби безогледно, за да спаси Асад” и т.н. и т.н. Трудно се побеждават хора, така индоктринирани , че не само не се страхуват да умират, но и се радват да умират, защото отиват право в рая, където с разтворени крака всеки го очакват 72 девици. Такива хора наистина трябва да бъдат буквално изтривани от лицето на земята. Жестоко е, но друг начин няма”.
