Асфалтът победи волната ездачка и ефендитата

РАДОСЛАВ НЕШЕВ
 
Изборите минаха и заминаха. Ще им сърбаме попарата, защото или прекалено активно, или прекалено пасивно сме се включили в дробенето. Остава обаче горчивият послевкус от усещането, че са ни зарибили бездарно и пошличко – с тъпа кампания и ГМО заместители на истинските послания за надежда и перспектива. Но следите остават може би за да ни напомнят, че ако има следващи избори, можем да върнем лентата назад и да сверим не само часовниците, естетическите инвенции, но и посланията с претенция за политика, която всъщност липсва. Защото дни преди 26 март от екраните ни заливаха шалвари, гьокчета, ефендита, потурчени архонти, генералски лампази, евтин бензин и лекарства, разпищолени републиканци и разплакани социалисти - дотолкова, че посланията към електората олекнаха. И като перца или парцали ги понесоха хартиените самолетчета на милия Ламбо. Кампанията ще се запомни главно с това, че всеки тръгна да съди някого – Елена Йончева – Бойко Борисов, Борисов – Корнелия Нинова и пр.

Ако не ви е останало време, и да сте били омерзени, вижте видеопосланията на тези, които поискаха да гласувате за тях. Ретроспекцията не е сложна, но пък е поучителна. Тя подсказва какво има в главите на ухажващите ви лидери. Какво и как те си мислят за вас. Какво и как сложиха на кукичките като стръв.

Разбира се, че се вписахме в геополитическия контекст и в стратегическата дълбочина на Ердоган заради неговия президентски референдум. Той предстои на 16 април. Затова няма нищо чудно, че по уж българските канали се проточиха процесии с гьокчета и хранителни торбета. Доскорошната пиарка на ДПС и зам.-министър на културата в един минал кабинет Велислава Кръстева прегърна мултикултуралността и навлече шалвари, за да се слее с бита и душевността на кадъните около шуменското плато. Танковият режисьор Евгений Михайлов ни стана толкова ДОСТ-атъчен, че за да остане в българското си самосъзнание, едно друго знаково лице от екрана и театъра – Павел Поппандов, влезе в кадър и го поздрави на „ефенди“. И тази спонтанна народна реакция беше своеобразно пророчество – Лютви Местан и компанията му бяха изхвърлени от парламента.

ГЕРБ се разграничиха и дори се опитаха да ни убедят, че нямат нищо общо с провокацията от едни билбордове, на които лидерът им Бойко Борисов бе изтипосан в генералска униформа и с лампази - досущ като модерна версия на чилийския диктатор Аугусто Пиночет. Иначе в миролюбивите им клипчета кранове мятаха панели, течеше саниране и асфалтиране. Метрото пореше на макс от арена на арена. Но ако клипът ви е бил скучен, очевидно сигурността и благоденствието, обещавани от ГЕРБ, са ви грабнали.

Патриотите – в божественото си триединство, пиха по една издействана от тях за народа евтина ракия, придобиха силата и запяха песента за 300 лева пенсия. После заприщиха с голи гърди пътя на автобусите с турски екскурзианти.

Стигна се дотам едно малко човече, почти гном, да се възправи с гол в ръката пищов. Ген. Атанасов изби рибата, като в предизборния си клип разстреля безмилостно и корупцията, и беззаконието, но десните се провалиха с гръм и трясък заради собственото им малоумие и тъпота, както ги анализира проф. Михаил Константинов. Респектирани от напора на градското дясно, от БСП пък се стреснаха и свалиха скоропостижно от носителите в мрежата всички екранизации, на които енергийният експерт Таско Ерменков представя „бандата“ си.

Така всичко оттече мирно и кротко по каналите. Лидерите дебатираха единствено с екранните си аватари и ни останаха само оцветените хора в клипа на Ламбо – сиви и безлични труженици иначе, които се озаряват от светлината на идващото с новия ден благоденствие. Не знам дали и те самите си дават сметка, но това са изпаднали дотолкова в социалното дъно персонажи, които в мизерията и безпаричието си отдавна не могат да си позволят като алтернатива да хванат самолетите от Терминал 2. А след загубата на Корнелия Нинова и компанията й от „Позитано” 20 шансовете им за благини от демокрацията са обречени.