Имитират не само жестовете и мимиките им, но дори и начина на мислене. Нещо, с което чудесно се справя и Ненчо Балабанов – особено ако трябва да влезе в кожата на Бойко Борисов, Иван Костов или Вежди Рашидов.
С гениалния Парцалев Звезделин Минков има дългогодишно и искрено приятелство. Имитира го несравнимо. Пише дори книга за него, озаглавена „Малки спомени за големия Парцалев”, в която описва съветите от актьора, които приема повече като уроци. Не спестява и култови негови лафове.
„Смехът е най-сериозното нещо”, споделял Парцалев на колегата си, въпреки че за разлика от него дори не е учил актьорско майсторство.
Талантът му бил природно шлифован. За Георги Парцалев смехът бил нещо специално – отражение не само на външността, но и на вътрешността на хората, тяхното социално и политическо положение. Парцалев бил характерен с мекото си говорене. На чешмата например, казвал „чушма”.
„Няма да бързаш да говориш, когато излезеш на сцената. Карай го бавно, да има време думата да отиде до слушащия, той да я възприеме, да изчакаш думата да се върне при теб, да си я прибереш в джоба - ще ти потрябва и друг път, и тогава ще продължиш. Ще говориш бавно, и още нещо - пауза - най-великото актьорско оръжие е паузата. Виж как: той разкъса дрехите му, изважда нож, вдига го и точно в този момент... (пауза!) звънна телефонът. Всички очакват да кажеш, че го е забил, но не. Огромен урок”, съветвал по-младия си колега той.
Освен Звезделин Минков и Весо Парцала имитира отлично Парцалев
Заради негов скеч през 1963 г. Парцалев дори бил арестуван от милицията. Тогава от МВР не могат да повярват, че Парцала е имитирал на магнетофонна ролка народния артист. След като истината лъсва обаче, Парцала влиза за три месеца в Централния затвор в София.
„Народната власт прибра първо великия Георги Парцалев, защото аз имитирам гласа му. Те го питали в ареста: „Какво си направил бе, другарю Парцалев?”. А той 100 пъти им казал на милиционерите: „Бе, не съм аз бе, едно копеле ме имитира”. После разбраха, че няма нищо общо със записа. Първо ми беше много ядосан и не искаше да се виждаме, но след това станахме приятели”, споделя Весо Павлов.
Минков е известен и като един от добрите имитатори на Тодор Живков у нас. Открил тази си своя дарба навръх рождения ден на Първия - 7 септември 1974 година. Тогава Звезделин бил едва на 15 години. Като участник в градския духов оркестър в родния Козлодуй трябвало да свири пред Живков при откриването на атомната ни електроцентрала.
„Построиха една дървена естрада, 10 хиляди души се събраха,
бай Тошо се качи по скърцащите стъпала
6 микрофона сложени пред него, и започна речта си. Слушал съм много внимателно, защото още същата вечер успях пред майка ми вкъщи да повторя речта, имитирайки го”, връща лентата назад Минков.
Тодор Живков имал своите колоритни лафове. Казвал „млого” вместо много, „кимиони”, вместо камиони и т.н. „За него нищо не си измислях, затова и просъществувах в най-опасните години”, спомня си Минков. Той обикалял из страната с шоу програми, а като се напиели вечерта в ресторанта силните на деня - първият секретар на партията, шефът на МВР-то и кметът, го канели при тях да ги разсмива. „Наредили една маса - уиски, еленско месо, луканки, и почват: имитирай ни сега Парцалев, Анастасов, този, онзи и хоп - дай сега и Нашия”, разказва Минков. И уточнява: „Рискувам аз, но първо им казвам с неговия глас: „Вижте какво сега, аз ще ви кажа нещо, обаче, ако се засмеете, ставате съучастници, да го еба - ха, ха, ха... Интересното беше, че кметът и шефът на МВР-то изстиват като статуи и с периферното зрение гледат първия на партията - ако той се засмее, и те умират от смях, ако остане сериозен, те гледат земята. Е, никой не оставаше сериозен”.
Минков никога не показва таланта си пред самия Тодор Живков, макар да е имал такъв златен шанс. Тато имал навика да посещава винаги абсолвентите от ВИТИЗ на 24 май. Така направил и през 1983 г., когато се дипломирал и Минков. „Но ако бях му показал как го имитирам, със сигурност щеше да се смее много. Само не зная после дали аз щях да бъда повече актьор”, дава си сметка с днешна дата той.
Весо Парцала също се скъсвал да имитира Живков. Гледал обаче да са безобидни шеги, без обиди, защото и времето било страшно, и последствията от подобна смелост.
„Бяха ме викали в едно столично управление на МВР. Тогава трябваше за някакъв банкет да имитирам Парцалев и Петър Слабаков.
Един старшина дойде да ме пита на ушенце
дали мога да имитирам Тато. Аз можех, но не смеех пред милицията по онова време, започнах обаче да правя скеч: „Аз, другарят Тодор Живков, Маруцо, всичко правя правешката”. Всички избухнаха в смях. Не ме издадоха, защото не съм казвал нищо обидно. Те сами се имитираха и правеха шоупредставления по времето на соца”, разказва Парцала.
Тодор Колев свирел на „струмента сигулка”Редом до Георги Парцалев и Първия Тодор Живков с колорит са пълни и Велко Кънев, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Тодор Колев.
Велко Кънев например се стараел винаги да използва специфична дума, която друг не употребява, за да се запомни сред многото. Навремето пък Петър Слабаков първо се изкашлял, преди да заговори. Имал едно характерно ъ-ъ-ъ, след което казвал: „Слушай, ва...”.
Тодор Колев пък, казвал: „Съжалявам, че го няма тоз хубав струмент, сигулката”, защото пунтирал циганина, който свири на цигулка.
При Никола Анастасов характерно било шопското звучене, викането на „начи”. „Срещам го миналата година и му викам: „Бате Кольо, помниш ли как те имитирах години наред с онова „Три седмици кисна в тоя асансьор...”, а той: „Звезди, вече съм на 83, ако опитам да го направя като теб, ще се наакам”, реди спомените с усмивка Звезделин Минков.
И добавя една незабравима случка преди години: „Беше в Габрово. В салона на едно предприятие имитирам аз различни известни хора, като стигнах до Никола Анастасов, един зрител се провикна от петия ред: „Ний не сме толкова прости хора, вика, ти си го записал отзад на касетофон, оня там какво бърничка?!” Изчервих се от кеф, обърнах се към озвучителя и го помолих да спре микрофона и да се махне от пулта. И тогава излязох отпред и с гласа на Анастасов казах: „Много ти благодаря, бе, приятел, отвънка ще се видим, искам да те почерпя”. И той, миличкият, стана прав, поиска извинение и се разплака, после почна да ми ръкопляска. Вече отвън станахме приятели и наистина ходихме на кръчма да се почерпим”.
Ненчо подражава и на Костов и ВеждиДнес желаещите да имитират настоящия премиер Бойко Борисов, са много. Най-често виждаме да го прави Ненчо Балабанов, който системно гостува и с глас, и с визия, в тв шоуто „Господари на ефира”.
„Ненчо Балабанов е добър в това, да е жив и здрав. Свалям му шапка! Гласът му наподобява на Борисов. И като вкара малко от себе си - тази негова особеност, главата настрани, това замисляне, тези бавни фрази и т.н., и става. Ако аз се опитам да го правя, някъде ще кажат: „О, вие имитирате Ненчо!”. До такава степен е добър, че аз като гледам новините вечер, имам чувството, че Бойко е гледал Ненчо и се мъчи да го прави като него”, коментира колегата си Звезделин Минков.
Самият Ненчо пък споделя, че му се получава имитацията и на други образи като Иван Костов и Вежди Рашидов. Но не и на Георги Първанов. „Той е доста объркан и равен като емоция, когато говори”, казва Балабанов.
Все още няма коментари