Спомени от соца: Кога за пръв път пихме кока кола  

Тази година  най-разпространената в света газирана безалкохолна напитка „Кока кола“  става на 130 години. Кока колата е направена за първи път през 19-и век от родения в щата Джорджия американски медик  Джон Пембъртън. Изобретателят я замисля като лекарство срещу главоболие, което да се купува без рецепта в дрогериите на САЩ.

Популярната тонизираща напитка има интересна история в България. Спомням си как преди десетилетия  „Кока Кола“, като я наричаме  само „кола“ или „кока“, първо се появи у нас не в бутилки, а на страниците на хумористичния седмичник „Стършел“, любимо издание на мнозина българи.  В началото на 50-те години на миналия век, когато САЩ воюваха в Корея с комунистическия режим на Ким Ир сен,  дядото на сегашния севернокорейски диктатор Ким Чен ун, в  „Стършел“ се появиха карикатури на залитащи пияни американски войници с бутилки в ръка. Бутилките обаче не бяха пълни с уиски, а с кока кола!? Нашите карикатуристи не бяха разбрали, че тази напитка не е алкохолна. Тогава, по времето на Студената война, всичко американско беше лошо. Така кока колата стана символ на упадъка на агресивната Америка… Но само след  десетина години тази напитка взе да става любима за мнозина българи и особено за младежите.

В средата на 60-те години на ХХ век не само у нас, но в цяла Източна Европа коката бе напитка, обвита в тайнственост и митове. Мнозина смятаха, че това питие е алкохолно. И това бяха не само карикатуристите, а мнозинството българи в изолираната от света наша държава. „През 1959 г. в Москва руски интелектуалци ме поканиха на гости, като скришом ми довериха, че тази вечер на масата ще има някакво фантастично, невероятно питие, което домакините бяха получили с големи усилия и на висока цена... Направихме кръг и домакинът, с маниерите на древен заклинател, внесе в центъра на кръга една голяма бутилка, пълна с кафеникава течност, на която пишеше „Кока-Кола“... появяването ѝ предизвика вълнение, почти равно на това, пред свещенодействие... “.

Така известният български писател дисидент Георги Марков, емигрирал през 60-те години на миналия век в Лондон, описва в книгата си  „Задочни репортажи от България“ началото на проникването на легендарната американска напитка в соцлагера. Малко преди това социалистическата ни хранителна промишленост започна производството на „Сън кола“ – нещо блудкаво на билкова основа като имитация на американската напитка.  Веднъж я опитах, но не повторих.  Скоро всички забравихме за сънколата и производството й спря. На българския пазар се появиха класическите красиви стъклени бутилки с червени надписи „Кока Кола“.

Заслугата за пробива на кока колата на българския пазар се пада на ЦК на БКП и приетата от комунистическия режим през 1965 г. „Програма за икономическа реформа“.  Именно новата икономическа политика отвори вратата у нас за американската напитка. Така първата бутилка кока кола в Източна Европа, т.е. в така наречения бивш социалистически лагер, бе произведена в България от икономическия конгломерат „Тексим“,  чийто шеф  бе известният по онова време социалистически бизнесмен Георги Найденов.

Не за всички българи обаче колата стана любов от пръв поглед. Касите с бутилки кока кола в магазините не се разпродаваха бързо. Някои смятаха, че по вкус прилича на лекарствен сироп, други казваха, че им мирише на дървеници… За по-консервативните българи новата напитка така и не стана любима. А и сега не са малко нашенците, която не я пият, смятайки я зе нездравословна, както и другите наводняващи пазара освежителни напитки, произведени с вредни подсладители и химикали.
След политическите промени на 10 ноември 1989 г. и новата икономическа ситуация в рамките на пазарната икономика големият бизнес с производството на кока колата, големите продажби и печалбите от тях отидоха в ръцете на „Кока кола Хелиник къмпъни България АД“. Компанията, която е филиал на централата на „Кока кола“ в Ню Йорк, преди време бе обявена за най-големият за българската хазна данъкоплатец.