Публикуваме стихотворения от Богомил Гудев, роден на 22 май 1935 г. в Казичене. Починал в София на 19 октомври 1993 г., на 59 години.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Вече свърши хубавото време
Как блести тротоарът под дъжда като нов, добър ден моя стара заздравяла любов. Спри за миг да те видя едва едва остарял, ех, че среща непредвидимав тази есенна кал.
А очите ти пак са като от кадифе, слушай да направим малко бягство а, има отсреща кафе. Да, разбирам, че бързаш, ако искаш ела, не, не плача, не сълзи, не просто пак заваля.
Просто свърши хубавото време и дъждът вали и дъждът вали, просто трябва ние да приемем, че във нас боли, че във нас боли.
Ех, можах да те видя, имаш кичур бял, ех, че среща непредвидима не, не ми е жал. А очите ти пак са с цвят на кадифе, да направим малко бягство а, да поседнем на кафе.
Да да, зная че бързаш, а пък аз изведнъж не, не плача, не сълзи,не просто пак този дъжд. И блести тротоара под дъжда като нов, Сбогом, сбогом моя стара заздравяла любов.
СЪДБА ЗА ДВАМА
И пак е нощ, и пак е късно.
И пак за сън не стига време.
Пак вятър лош прозорец нейде блъсна...
И пак навън е сънна тишина.
Един щурец запя и млъкна,
не знам кое е вече време.
А ти крадец, защо при мен замръкна?
Защо пое и моята вина?
За теб любов, за мен любов
за двамата е общата вина
и две съдби, а може би
съдбата е за двамата една.
Кажи каква ни е вината?
Нима е грях или сме луди?
Часът е два, постой, ще те изпратя...
Не ме е страх, от ъгъла свирни.
А птици вън люлеят клони
и скоро ден ще се пробуди...
Това бе сън или това бе спомен,
това бе плен и някой ме плени.
Еньовден
Грее месечина още
посред нощи-полунощи.
И под всяка дълга стряха
първите петли пропяха.
Ку-ку, кукуригу
Бай, бай бабо ле.
Пее, плаче нощно пиле,
търся аз омайно биле.
Бродницата дългокоса
тази нощ да омагьосам.
Бай, бай бабо ле.
Уроки са ме хванали.
Месец по небето ходи,
бродница сред нива броди.
Жито кити на косата
и се къпе във росата.
(Бай, бай бабо ле) Уроки са ме хванали.
(Бай, бай бабо ле) Пукнали та се треснали.
Грее месечина още
посред нощи-полунощи.
И под всяка дълга стряха
вторите петли пропяха.
Бай, бай бабо ле
Уроки са ме хванали.
Бай, бай бабо ле
Като че ли, трети петли
пеят, нека онемеят.
Бай, бай бабо ле -
уроки са ме хванали.
И четвъртите пропяха там под непозната стряха.
Бродницата дългокоса
взе, че мен ме омагьоса.
Бай, бай бабо ле -
сини очи куршумени.
Черни очи черешови.
Бай, бай бабо ле -
лоши очи таласъмени.
Мое детство
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно!
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане — да мога
да си взема от детския огън.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.
Всеки ден по една дяволия
да е от мен!
Боянският майстор
Във ранната утрин пропява камбана
И буди старите спомени.
Имало майстор във Бояна
Имало майстор на икони.
Прости икони, тихи и бедни
Ликове бледи родени в легендите.
Сред тези ликове добри
На хора някога живяли,
Съзреш ли тихо да гори
Пламъче бяло – там се поспри.
И хората бавно прииждали в храма.
Глави пред него навеждали.
Имало майстор във Бояна
Имало майстор на икони.
Прости икони, тихи и бедни
Ликове бледи родени в легендите.
Сред тези ликове добри
На хора някога живяли,
Съзреш ли тихо да гори
Пламъче бяло – там се поспри.
Тоз пламък сенките плете
И древна истина разкрива.
В добрите майчини ръце
Дете заспива.
Вървят ли двама
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Бяла тишина
Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една – тишина.
Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една – тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една – тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една – тишина.
Край пътеката на утринта, продавач ме срещна със цветя, беше делник този ден, тих и най-обикновен, а цветя купува си светът, щом е празник трябва да красят. Но не зная и сега защо, как се случи и какво бе то! В този делник, в този ден, тих и най-обикновен аз неволно пред цветята спрях и посегнах с очи към тях. Радост има скрита някъде край нас и настъпва час, когато без да ни попита,тя долита. Продавачът се усмихна и подаде цвете без пари, делник беше този ден, тих и най-обикновен, а камбани звъннаха безброй та внезапно стана празник той. Радост има скрита някъде край нас и настъпва час, когато без да ни попита, тя долита Продавачът се усмихна и ми подаде цвете без пари, делник беше този ден, тих и най-обикновен, а камбани звъннаха безброй, че внезапно стана празник той.
Все още няма коментари