Ваш`та майка, наш`та гайка – сглобката е невъзможна  

Ще си позволя в началото на този текст една необходима интродукция. Никога не съм вярвал безрезервно на голяма част от нашите социолози. На политолозите пък хептен. Напротив, винаги съм имал сериозни резерви към техния занаят в български условия. Още от избухването на демокрацията.

Преди двайсетина години на този своеобразен пазар настъпи много сериозна депресия, което ме предизвика да напиша статия във в. „Монитор“ със заглавие „Социолози и политолози – сервитьори на повикване“. През годините на прехода доста от социолозите и политолозите станаха синоним на фурнаджийски лопати, които смело манипулираха рейтинги и тенденции на партии и отделни политици. Генезисът на повечето от тях идва от номенклатурните институти и среди на комунистическата власт преди 10 ноември като АОНСУ, Институт по история на БКП и пр. пропагандни центрове. Там разните райчевци, кънчовци, дайновци и всички останали „учени“, доценти и професори бяха научени да служат. Не на науката си, а на силните на деня, в случая на режима на зрелия социализъм. След 10-и разбраха, че техните услуги в условията на пазарна икономика са добре платени. Поръчваш си някакъв резултат от изследване, плащаш си съответната сума и го получаваш. Чиста работа.

С течение на времето тези шамани се научиха ловко да ни сервират студени пържоли с топла бира, с убедителна усмивка на лице и едва скрито презрение в ъглите на очите. Повечето от тях не бяха глупави, напротив, доста умни бяха. Така от сондаж на сондаж, от анализ на анализ родните социолози и политолози обърнаха българската политическа сцена в цирк. И после се чудят защо се било сринало доверието на българите в партиите и партийната система. Нека погледнат „творческите си лаборатории“ и веднага ще се сетят.

В този ред на мисли два месеца преди поредните предсрочни избори наблюдаваме истинска социо-политологическа вакханалия. Ситуацията с предизборните изследвания на социологическите агенции граничи с откровена гротеска.

Едни агенции дават на „Прогресивна България“ на Радев още преди той да я обяви и регистрира в ЦИК, над 30%, а на ГЕРБ под 18%. Други обаче дават на Радев само 6% преднина. Едни зашлевяват „Възраждане“ със скромните 6%, други обаче ги успокояват с 10%. Самият Костадинов твърди пред БНТ, че щатните анкетьори на агенциите му казали, че не са пращани да интервюират за „Възраждане“ от никоя агенция?! Което било криминална история. В същото време той се кълне, че неговата партия има социологически проучвания, според които в момента цели 16,5% са заявили, че ще гласуват за тях.

Едни агенции информират, че с новия си председател Зарков БСП дърпала нагоре, особено след като и устатата Дончева вече е водач на листа. Нещо, което особено ще въодушеви червените бабички, които едва ли са забравили, че тя години наред упражняваше острите си шеги и майтапи върху клетата си бивша партия. Други обаче пеят заупокойни молитви за Столетницата, вадейки сондажи, че БСП са под чертата от 4% и няма да влязат в парламента по причина, че голяма част от партийния електорат вече е пристанал на новия политически проект на Румен Радев.

По същия начин стоят нещата и с МЕЧ, „Величие“, АПС, ИТН и другите по-малки партии.

В случая ние имаме два избора. Или да повярваме на сервитьорите, или да не им повярваме. Но и в двата случая нищо оптимистично не се вижда на хоризонта. Не се вижда и самият Радев, въпреки че според някои социолози той е близо до пълното мнозинство. От време на време от мъглата изплуват някои негови бивши служебни министри и толкова.

Ако този път приемем, че социологията е коректна, в новия парламент ще има плюс-минус около 80 депутати на прогресивната партия на президента Радев, около 60 на ГЕРБ, 50 на ПП-ДБ, 30-40 на ДПС и 10-20 на „Възраждане“. Според досега категорично очертаните червени линии от партийните лидери Радев няма да прави коалиция при никакви обстоятелства с ГЕРБ и ДПС. Това би било политическо самоубийство, доколкото той изгради политическата си кариера с ежедневни критики върху тези две партии. При много сложни обстоятелства прогресивните сили на експрезидента биха се събрали с ПП-ДБ, но тези обстоятелства са толкова сложни, че на практика взаимодействието е невъзможно, освен по някои тематични мнозинства, например да се смени многострадалният и многомандатен ВСС, който да избере нов главен прокурор, удобен както за Асен Василев, така и за прогресивните сили. „Възраждане“ са извън скоби по простата причина, че тяхната идеология изключва всички останали партии да се коалират с тях от страх и да не им дърпат ушите от Брюксел. А и самият Костадинов изключва да се обвърже по някакъв начин с тях на базата на екстремната си програма, включваща излизане от Европейския съюз и НАТО и влизане в БРИКС и неизвестно още къде.

Очевидно е, че при тези прогнози изграждане не само на стабилно, а и на каквото и да е мнозинство е кауза пердута. Поради ограничения брой партийни субекти дори и някакъв вид сглобка не може да се направи. Просто няма достатъчно крепежни елементи. А да сглобиш болт върху болт е невъзможно, трябва поне единият елемент да е гайка и все ще излезе нещо. Както беше написал с ирония великият Валери Петров, научавайки, че в някакъв завод ръководството разследва капиталистическа диверсия:

„Ваш`та майка, наш`та гайка
завъртели сте нарочно
да не пасва с болта точно“.

И в нашия случай нищо не пасва точно. А и няма нови исторически национални цели, като еврозоната да кажем, заради които да се направят на пръв поглед невъзможни компромиси и сглобки.

Нека да видим втория вариант, при който по-голямата част от социологическите агенции, както обикновено предлагат манипулативни и грешни данни. Примерно, въпреки сегашните прогнози влизат още две малки партии в парламента. Е, и? Това с нищо не би променило картината. Пак наш`те гайки няма да пасват на болтовете. И пак мнозинство, а оттам и правителство няма.

Да разгледаме вариантите, ако Радев е или много подценен, или много надценен. Ако е първото, дори и 110 депутати да има, коалиционното управление става пак имагинерно, тъй като неговите червени линии остават. И ситуацията остава същата като да има 80 или 90 народни представители. Ако е второто и има плюс-минус 60-70 човека в Народното събрание, тогава и ГЕРБ ще имат 50-60 депутати, а останалите три субекта по около плюс-минус 40. Така се изправяме пред хипотезата, че за управляващо мнозинство ще трябват три партии. Т. е. – сън в лятна нощ. В крайна сметка излиза, че за да се получи стабилно управление, или Радев, или ПП-ДБ трябва да спечелят над 120 депутати за еднопартийно правителство. Доколкото и двата варианта са в сферата на научно-партийната фантастика, можем смело да предскажем, че предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април ще бъдат генерална репетиция за следващите предсрочни парламентарни избори, които най-вероятно ще бъдат в късното лято или ранната есен. На всичко отгоре 99 на сто е сигурно, че ще бъдат оспорени в Конституционния съд заради „наш`то или ваш`то МВР“, заради хартиите, машините, записите и пр. и пр.

Това е положението. Вече повече от 5 години този политически материал, с който разполага сега държавата, произвежда едно и също – слаби и раздробени парламенти, слаби правителства и затъваме от избори в избори.
От тази наглед безнадеждна ситуация има два изхода. Или трябва да се сменят партиите с други, които могат да произведат стабилни управления, или партиите да сменят конституцията. И понеже няма как да се сменят партиите, остава последните да сменят конституцията. И да модифицират изборната система на съседна Гърция например, при която, както е известно, за победителя са предвидени бонуси до 50 депутати върху резултата, така че да може да направи мнозинство в 300-местния парламент и съответно кабинет. При нас можем да запишем още по-радикален текст, а именно, че победителят в изборите получава бонус от избирателите още толкова депутати, колкото му трябват за пълно мнозинство – 40-50-60. Няма значение. Важно е да има управление. Вярно, че при това положение властта няма да е съвсем легитимна, доколкото зад нея ще стоят недостатъчно гласоподаватели. Но по-добре управление с ограничена легитимност, отколкото никакво управление. И до памтивека да си играем на предсрочни избори.