Пенсиите да се вдигат от януари, не от юли! Иначе инфлацията изяжда увеличенията      

Наближава Великден и естествено, отново започват очакванията за празнични добавки за пенсионерите. Редно е да се уважат всички пенсионери.

Когато си работил и имаш 40 години натрупан стаж преди пенсия, когато си плащал съвестно данъците си към държавата, да бъдеш лишен, за да има само за хора с нищожен или никакъв принос, не е редно. С уважение към болните, слабите и инвалидите, но за тях да се потърсят други бюджетни ниши за добавки, а не да се взема от хората с реален принос към пенсионната система. Трябва всички да вземат по нещо, пък дори и малко да е.

И не е ли крайно време да се спре тази порочна практика пенсиите да се актуализират от средата на годината, а не от началото, от януари. Излиза, че ударът от скока на цените от увеличението на енергията, преходът от лев към евро, бруталността на българските търговци на храни и услуги винаги се поема от най-бедните – пенсионерите. Техните доходи са ясни и проследими, няма нищо странично, ако не се брои мизерната помощ от домашните градини с няколко корена домати и чушки по селата и малките градчета.

Дълго чаканите увеличения винаги се предхождат от скокове на цените. И когато се случат, парите вече са изядени от инфлацията. Така пенсионерите стават все по-бедни и живеят все по-зле. На всичкото отгоре се създава и обществено напрежение, все по-често се чуват гласове на недоволство по повод на предстоящите увеличения. Стара истина е, че за степента на цивилизованост на едно общество се съди по отношението му към възрастните му членове. Да не забравяме и това, че в най-новата ни история управляващите не се посвениха да посегнат към източване на пенсионната система за решаването на други финансови проблеми. А пък т. нар. пенсионна реформа се развива повече в посока на увеличаването на пенсионната възраст. Едва сега, отскоро се замислят реформи с втората пенсия, ама това докъде ще доведе, никак не е ясно. А истината е, че възрастните хора изнемогват и едва оцеляват. Изправени са пред жесток избор – да си платят скъпия ток, водата, парното или да си купят жизненонеобходимите лекарства или да се хранят.  
 
Петър Хаджиев, Пловдив