Хипертонията определено повишава риска от сърдечносъдови усложнения като инсулт, инфаркт и др. Когато стойностите на артериалното налягане са твърде високи, може да се стигне до нарушаване работата на мозъка. Това посочва доц. Красимира Христова. Тя e медицински директор на центъ по сърдечносъдови заболявания в София, а също и специалист по кардиология с опит от над 25 години. „Най-рискови са хората, които имат диагноза хипертония от години. Често те поддържат високи стойности, и то трайно. За такива се смятат, когато горната (систолната) граница е около 160-170, а долната (диастолната) – над 100-110. Типичният хипертоник има и други проблеми. Обикновено той е с наднормено тегло, яде солени и мазни храни. В допълнение страда и от обездвижване. Много хора пушат, за да облекчат субективно вътрешното напрежение и стреса, но така още повече влошават състоянието си“, казва лекарката. „Среща се и т. нар. нощна хипертония, когато кръвното се вдига в малките часове.
Това трудно се установява в кабинета на лекаря, в същото време е водеща причина за лош контрол на хипертонията. Всеки кардиолог има пациенти, които са получили усложнения точно през нощта, обяснява още доц. Христова. Основната цел на всяко лечение при хипертония е да се овладеят високите стойности и да се вкарат в приемливи граници. Задължително те трябва да се проследят с холтер поне за 24 часа. „Причината е, че някои от стойностите по време на прегледа в кабинета могат да бъдат фалшиво положителни, а след това пациентът да има нормално кръвно налягане. Също така в кабинета стойностите могат да бъдат сравнително нормални, а по-късно те да станат високи, да не ги отчетем и да пренебрегнем лечението. Затова препоръчваме дори когато имаме установена терапия, да се постави холтер, който да ни даде реална представа. Погрешно е мониторирането да се прави в болнични условия, то трябва да е в нормална среда, когато човек си е у дома и на работа“, коментира доц. Христова.
Все още няма коментари