Тиквата е естествен източник на важни елементи като желязо, калий, калций, магнезий и фосфор. Изключително богата на витамин В, С. Тиквата съдържа и голямо количество витамин А, който защитава организма и поддържа в изправност неврологичните и имунните функции в организма, отговорен е и за здравата и подхранена кожа. Тиквените семената са изключително ценни по съдържание – растителни мазнини, органични киселини и аминокиселини, белтъчни вещества, отново витамини от B групата, минерали, полезни захари, растителен пектин, желязо, калий, калций, фосфор и др. Лечебните свойства на тиквата са изследвани многократно, в редица проучвания по установяване на качествата, ценни за човешкия организъм. Едно от най-важните ѝ качества се свързва с действие върху бъбреците благодарение на високото съдържание на калий.
Тиквата спомага диурезата, а по този начин спада количеството албумин, което като находка в кръвта е сигнал за заболяване. Диуретичният ѝ потенциал я превръща в отлично придружаващо средство при лечение на пикочни инфекции и възпаления. Спомага овладяването на болезнените симптоми на цистит. Подходяща е за лечение на стомашно-чревни проблеми посредством благоприятното влияние върху шлаките в стомашно-чревния тракт, които са причинители на редица заболявания, като колит, хроничен запек, гастрит и язви. Съдържанието на бета-каротен в тиквата работи на клетъчно ниво и има свидетелства, че редуцира развитието на ракови клетки, както и подобрява кръвообращението. Освен това като органичен антиоксидант има и противопаразитно действие, като това се обуславя от качеството му да подпомага диурезата.
Има доказателства, че тиквата се справя и при борба с диабета. Чрез проучвания се разработват възможности за екстракт от семена на тиква срещу диабет. Става ясно, че екстрактът от семената на тиква имат инсулиноподобен ефект. Неслучайно е препоръчвана и при сърдечносъдови заболявания, вече споменахме, че намалява нивата на вредния холестерол и освен това спомага за балансиране на високото кръвно налягане (хипертонията). Тези две способности намаляват в пъти разположението към сърдечносъдови заболявания, и то по естествен път.
