Като се има предвид, че стойностите на кръвното налягане са две горна и долна, е логично да си зададем въпроса - на коя от двете стойности да обърнем повече внимание.
Преди време се считаше, че е по-важно да се следи най-вече долната граница, или диастоличното кръвно налягане. Днес преобладава мнението, че при хипертония е важно да се следят и двете стойности. Някои изследвания даже сочат, че рискът от сърдечносъдови заболявания е по-голям при по-висока горна граница (систолно кръвно налягане).
Страдащите от хипертония трябва да следят с особено внимание горната граница на кръвното. При тези с по-високо систолно налягане рискът от смърт и сърдечносъдови заболявания е много по-висок не само в сравнение със здравите хора, но и в сравнение със страдащите от по-високи стойности на диастоличното кръвно налягане. Това важи най-вече за хората над 65-годишна възраст, чиито кръвоносни съдове са загубили своята еластичност и често страдат от атеросклероза. Като основни симптоми на повишена горна граница на кръвното налягане се изтъкват хормонални проблеми, усещане за умора и липса на тонус. Докато увеличените стойности на диастоличното кръвно налягане в голяма част от случаите са резултат от недобро функциониране на бъбреците.
Разликата между горна и долна граница на кръвното налягане е известна още като пулсово кръвно налягане. За нормална стойност на пулсовото кръвно налягане се възприема разликата от 40 до 60 пункта. При по-възрастните хора долната граница започва да се движи към по-ниски стойности, а горната към по-високи. Това се дължи на факта, че артериите губят част от своята еластичност и по-конкретно - аортата се втвърдява. Все пак взетите навреме мерки водят до нормализиране на пулсовото налягане, точно затова редовното измерване на кръвното е повече от важно.