Жорж дьо Режибюс – бащата на БГ футбола  

Историята на футбола в България е вълнуваща и изпълнена с колоритни случки. У нас футболът е “внесен” от група швейцарски физкултурници (сред които и Луи Айер). Те пристигат през 1894 г. по покана на тогавашния министър на образованието Георги Живков с цел да въведат и развият спорта в новосъздадената българска държава. Човекът, показал на българите за пръв път играта “футбол”, се нарича Жорж дьо Режибюс. Той се занимава с бокс, борба, гимнастика и футбол. Назначен е за учител във Варненската мъжка гимназия “Фердинанд I”.

На 14 май 1894 г. Режибюс нарежда няколко ученически палта като футболни врати, вади от чантата си кожена топка, голяма колкото диня, и организира между учениците си първия в България футболен мач. Играта, която тогава се нарича “ритнитоп”, бързо допада на голяма част от възпитаниците на гимназията и добива широка популярност. Учениците започват все по-често да играят “ритнитоп”, а Режибюс е не само организатор, но и рефер на мачовете. Капитан на един от първите ученически футболни отбори е Васил Коларов – по-късно лидер на БКП и министър-председател на България.

След като добива популярност във Варна, “ритнитопът” е пренесен в София от друг швейцарски физкултурен деец – Шарл Шампо. Той е единственият представител на България на Първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г. Шампо запознава софиянци през 1895 г. с играта, в която чрез докосвания само с крак и комбинации със съотборниците трябва да вкараш топката в противниковата врата.

С течение на времето футболът става все по-известен и широко разпространен най-вече поради скромните си изисквания – за да го играеш, ти трябват 4 камъка за греди на вратите и една топка. Този спорт започва да се практикува масово и така през 1909 г. в София е основано първото футболно сдружение в България – “Савата”. Именувано е в чест на Сава Киров – български дипломат. През 1913 г. сдружението официално е преструктурирано във футболен клуб под името “ФК‘13”. Числото 13 не е заради годината, а заради броя ученици, които основават сдружението. Паралелно със “Савата”, отново през 1909 г., във Варна е основано футболното дружество “Спортист”. Първият документиран официален футболен мач датира от 1910 г. и се е провел между варненските “Спортист” и “Атлас”, завършил с победа на “Спортист” с 1:0.

Информацията за първите футболни клубове е много оскъдна и неточна, затова е трудно да се определи кой точно е първият футболен отбор в България – “Савата” или “Спортист”. Едно е сигурно обаче – тези две дружества са основоположници на българския футбол и неслучайно са били наричани “ветераните” из футболните среди в началото на ХХ в.

В следващите години възникват нови и нови клубове, някои съществуващи и до днес – софийските “Славия” (1913) и “Левски” (1914), пловдивският “Ботев” (1912), варненският “Тича” (1913) и много други.

През първите 20 години на ХХ в., въпреки че съществуват клубове, липсват организирани турнири и първенства. Мачовете са неофициални и приятелски, а най-старото дерби, съществуващо и до днес, е мачът “Славия” – “Левски”, проведен на 1 април 1915 г., завършил при резултат 1:0 за “белите”.

На 16 декември 1923 г. във Военния клуб в София се събира елитът на спорта в България – ръководителите на спортните дружества из цялата страна. Тези господа учредяват Българска национална спортна федерация (БНСФ). За шеф на централата е избран Димитър Иванов, бивш посланик в Мадрид, а за почетен председател е избран не кой друг, а самият цар Борис III.

Оттук насетне следва главоломно развитие за българския футбол. Първата задача на новата федерация е България да бъде приета в световната футболна асоциация – ФИФА, което се случва през май 1924 г. Още през същия месец българският национален отбор по футбол изиграва първия си международен мач срещу Австрия. Датата е 21 май 1924 г., а мястото – стадион “Хое Варте” във Виена. Заминаването на националите ни е широко описано в тогавашния брой на вестник “Спорть”. Вестникът отразява как сутринта на 10 май тълпа от роднини и запалянковци изпраща националния ни отбор, който отпътува с ломския влак за Париж, минаващ през Виена. А тютюневата фабрика “Енидже” спонсорира националите ни с пет килограма цигари. За съжаление, австрийците печелят мача, като ни побеждават с тежкото 6:0.
Българският футбол извървява дълъг път от “ритнитопа” на Режибюс до участието на Олимпиадата през 1924 г., но има още куп изпитания пред себе си, преди да спечели признание на международната футболна сцена.