В ТКЗС-то се крадеше най-много, чакахме на опашки за дефицитни стоки

В брой 51 на вестник „Ретро“ Страхил Иванов пише, че при соца нищо не ни е липсвало. Тичахме обаче от опашка на опашка за дефицитни стоки. Спомням си как една жена припадна на опашка за тенджери от йенско стъкло. Аз си купих хладилник от консервен комбинат благодарение на приятел, в магазините нямаше. Когато счупих тоалетната чиния, с месеци търсих нова. Тоалетна хартия също нямаше, даваха на дълга опашка по 2 рула. Лишаваха ни от ток и вода чрез режими. Светеше само на първия секретар на БКП. Който можеше, купуваше вносни стоки от корекома, но тези хора бяха малко. Пише, че с една минимална заплата се купувало 30 кг свински бут с кост. Днес може с една минимална заплата да купиш от 80 до 100 кг.
Пише, че не се крадяло при соца. Но масово се крадеше. Намираха се различни начини. Ето пример. В града ни месокомбинатът и ДАП са съседни. Обезкоствачите даваха месо през оградата на автомонтьорите, за да се изнесе, тъй като на портала правят проверка.

Най-много се крадеше в ТКЗС от гледачите на добитък. Продаваха мляко, дори и агнета. Правеха сирене на началниците и на приятели, но и да ги хванеха, не ги наказваха, защото нямаше други. Една овца отчиташе годишно на държавата 45 л мляко. На село частните овце, ако дадат под 100 литра, ги колеха. ТКЗС имаше 6114 бр. овце. Представете си каква е била кражбата. За справка: статия от проф. Стоян Шаламанов в справочника за политика и икономика „Европа“ от 1987 г.

Такъв ни е народът. Може и сега да има някъде кражби, не отричам. Ние със съпругата лятно време сме на село, а зимата в града и така вече повече от 10 години. Никой не краде. За какво да се краде, като сега има перални, телевизори, хладилници. Всяко поотделно струва под една минимална заплата, а колко струваха при соца? Пералня се купуваше за 2,7 заплати. Цветен телевизор за 3,9 заплати, а хладилник за 180 лв. – 1,5 заплати. За справка: в. „Работническо дело“.

На почивка се ходеше в бараки и брезентови палатки. Сега се ходи и до Турция, до Гърция, Испания и разни острови. И сигурно не в бараки.

Аз не ходех на почивка, а помагах на родителите си на село за отглеждането на царевицата.
 
Цвятко Горанов