Ако някой ви попита дали бихте изяли парче отровна храна, вероятно бихте отказали. Подбирате храната си според вкуса, цената и съставките й, но знаете ли всъщност какво поставяте в устата си? Можете ли да повярвате, че редовно похапвате храни с токсични съставки, много от които са смятани за полезни?
Не говорим разбира се за отровните гъби, за които е ясно колко са опасни. Говорим за това, че те са трудносмилаема храна, която ако не се консумира прясна, може да причини стомашно-чревни проблеми. Смята се, че на науката са познати повече от 35 000 вида гъби, от които 5% са отровни. Напоследък се говори много за мутация на гъбите, тъй като са по-низши организми и лесно се поддават на мутации. Макар че не е научно доказно, възможно е това да образува токсични вещества в ядливи гъби. Освен това гъбите имат способност да абсорбират тежки метали от почвата – олово, кадмий, живак, а това може да доведе до натравяне. Недоказано научно е и опасението, че ядлива гъба може да придобие качества на отровна, ако е в близост до нея, чрез смесване на мицела. Няма научни доказателства за това, но много често сред множество ядливи гъби може да се намери отровна, двойник на гъбата, което да обърка гъбарите.
Една ябълка на ден, бяга докторът от мен’, това твърди народът. Малко хора обаче са наясно, че ябълките съдържат в малки количества цианид. Токсичната съставка не се съдържа в месото, а в семките на плода, но много хора ги ядат наедно. Макар че отровната доза е висока, а семките от една ябълка няма да ви навреди, трябва да внимавате, особено ако давате храна на малки деца и бременни или кърмещи. Обикновено за да се разболеете, трябва да сдъвчите повече семена, но не е напълно невъзможно да се достигнат сериозни усложнения.
Макар рициновото масло да се счита за здравословна съставка в менюто, особено за подрастващите. Рициновите семки обаче съдържат токсичния белтък рицин и алкалоида рицинин. Рицинът дразни лигавицата на храносмилателния тракт, действа токсично на нервната и сърдечносъдовата система, уврежда бъбреците и черния дроб. Даже много малко количество от рицина може да доведе до коремни болки, повръщане, диария, а усложненията могат да са много сериозни. Рициновото масло обаче, преди да се използва за лекарство, се обработва, за да се премахнат токсините. Само една семка може да убие възрастен човек.
Повечето хора считат бадемите за ядки, но те са семена. Като храна и съставка за козметиката бадемите са много предпочитани, а се смята, че те са една от първите култивирани храни. Съществуват две разновидности – горчив бадем, който е диворастящ и култивиран сладък бадем. В първата разновидност се съдържат токсични гликозиди, които най-често се премахват чрез обработка, за да се използват горчивите бадеми за масла и есенции. Семената съдържат цианид и в много държави продажбата на необработени бадеми е забранена. Може би не знаете, но тъй като са от един род, ядките на кайсията също съдържат отровен цианид и могат да са опасни за здравето. Нагряването унищожава отровата, затова можете да ги похапвате печени.
Черешите са също от рода на бадемите и кайсията, затова в костилката им се съдържа цианид. Токсичното вещество не се намира в месото, но може да се поеме чрез сдъвкване на твърдата костилка. Ако сдъвчете костилката или я оставите по-дълго време в устата си, много вероятно е в тялото ви да попадне водороден цианид, а ако тя се счупи или повреди, от нея веднага се отделя от цианида. Симптомите на леко отравяне включват главоболие, замаяност, безпокойство и повръщане, а погълната в по-големи дози, свойствата на отровата могат да причинят трудности с дишането, повишено кръвно налягане и ускорен сърдечен ритъм, както и проблеми с бъбреците. Затова хапвайте обезкостени череши или изплювайте веднага костилките след отделяне от месото, колкото и да ви се струва безобидно това.
Все още няма коментари