Историята на държавните глави в България след промените от 1989 г. се свързва с драматизъм, конформизъм, комизъм и пет имена. Председателят-президент Петър Младенов смени, не без благословията на Москва, бетонирания за три десетилетия председател на Държавния съвет в тоталитарната държава Тодор Живков. Младенов беше политическо безличие и единственото нещо, с което ще го запомним, е фразата: „По-добре да дойдат танковете“. Танковете не пометоха посинелия от надежди народ, но пък той си хареса първия демократично избран стопанин на „Дондуков“ 2 Желю Желев. Философът беше болезнено честен и не понесе безобразията на своите, затова и „Боянските ливади“ бяха първата червена лампа за това, че нещо у нас се изражда и хипертрофира. Слоганът „Той е“ изстреля бракоразводния адвокат от Пловдив Петър Стоянов до прозорците над жълтите павета. Неговото „Иване, кажи си“ не хвана дикиш, но пък двете денонощия на Бил Клинтън в София задълго ни вкараха в американска орбита. Двата мандата на Георги Първанов минаха под прицела на архари, НАТО, ЕС и така и неслучилия се „голям шлем“ в енергетиката. Нищо че Путин ни дойде на крака. Роско, както хората умилително наричат Плевнелиев, плака неведнъж, но провокира усмивки още с оправеното от началника му Бойко Борисов перчемче, с реминисценцията за ирландската пастирка от 17. век и зъберите на Колорадо в новогодишното приветствие.
Шестият президент – Румен Радев, идва на власт с алената вълна на Тръмп отвъд океана. Протестният вот срещу олигархията и статуквото обаче може да остане само плаха надежда, ако Льотчика не успее да се еманципира от опекуните си. Нищо че е чел за крепостничеството по Достоевски, владее до съвършенство „Кобрата на Пугачов“. Всъщност още в речта си при заклеването пред 43-тия парламент Радав прояви характер и преброи дните на хрантутниците в мъртвото вече Народно събрание.
 
 
ЛЬОТЧИКА
Генералът от ВВС Румен Радев смрази противниците си с „Кобрата на Пугачов“. Той е баща и на своите, и на доведените деца. А разкритията за тайния му живот само го направиха интригуващо популярен.


 
РОСКО
Единственият мандат на Росен Плевнелиев мина под сянката на началника му премиер Бойко Борисов. Роско често се пробваше да ни пробутва митове за сънищата си в Ирландия, за бизнеса от багажника на лада в Германия, а и за митингуването си на 10 ноември.
 


ШЛЕМЪТ
И на отминалите избори Георги Първанов пробва да направи шлем поне през партията на Корнелия Нинова, но мерникът му изневери, а фаворизираният Радев спря да му вдига телефона.
 


ТОЙ Е
Бат’ Петьо така и не провокира Иван Костов да си каже. А хората вкупом не го разбраха, защото заради дружбата му с Клинтънови по съседите сърби се изсипаха бомби с обеднен уран, които разкъсваха мирни деца, майки и старци.
 


ФИЛОСОФЪТ
Желю Желев очевидно разбираше и анализираше фашизма, искаше да види посттоталитарна България стъпила неотклонно на пътя на реалната демокрация, но така и не дочака края на прехода.
 


ТАНКИСТЪТ
Още се спори дали Петър Младенов е поискал действително танковете да прегазят мирната демонстрация на хората срещу устоите на тоталитарната държава.