„Ретро“ за пръв път още преди две години писа, че имотът е в окаяно състояние и е на път да се срути.
Освен това той бе обитаван от различни квартиранти срещу жълти стотинки, които, вместо да го поддържат, го бяха превърнали почти в бунище.
30 години оставена на произвола на времето – порутена и рушаща се, днес родната къща на Гец има своя нов и свеж облик и с приветливия си вид носи топла усмивка и радост в сърцата на всички жители и гости на град Елена.
Благодарение на общината и на доброволни дарения ремонтът е вече факт. Къщата е измазана, оградата е подменена и укрепена, покривът е ремонтиран, а дворът е почистен. Идеята е родният дом на Гец да бъде превърнат в малък и скромен музей, посветен на неговото емблематично творчество. Там да бъдат изложени снимки от незабравимите му филмови и театрални роли и негови лични вещи. За момента обаче амбициозната идея не е реализирана поради липса на средства и организация. Все пак поне е поставена паметна плоча на входа ѝ, която да показва, че там е роден и живял големият Георги Георгиев-Гец.
Актьорът, когото помним като Селянина с колелото, се прощава със сантименталната за него къща още докато е жив, защото семейството му решава да я продаде заради финансов недоимък. След това той се опитва отново да си купи място в Разпоповци. От общинската администрация обаче не му разрешават. Това го обижда до болка и кракът му повече не стъпва в милия роден край.
Първите сценични прояви на Гец започват именно от читалището в село Разпоповци. Актьорът е роден и израснал в много бедно семейство. Дотолкова, че за да има дрехи на гърба си, се записва за бранник – нещо, което в социалистическа България враговете му ще използват като компромат срещу актьора от завист към таланта му. Той самият чистосърдечно отвръща, че когато прави това, е бил бедно дете и че не е влагал никакъв политически смисъл – харесала му униформата. Поради бедност продължил да ходи с нея на училище и след Девети септември, когато майка му я пребоядисала, за да я доизноси.
Във ВИТИЗ Гец е приет на третия път, но още като студент показва такива актьорски качества, че веднага след завършването на института е назначен в Народения театър. Гец прави редица паметни роли и в киното, а животът му приключва на сцената. Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание. Съпругата му си отива малко след него. Големият му син Иван почина през 2015 г., а по-малкият Данаил живее от дълги години със семейството си в Америка.
