Миналата година стана ясно, че има идея бележитата сграда да бъде съборена частично или изцяло заради планиран ремонт на ул. „Опълченска“. Планът бил пътното платно да бъде разширено с нова бус лента, а къщата, която е почти без тротоар, пречела. Ремонтът обаче все още не е започнал. Междувременно от БСП нехаят за състоянието на имота. Въпреки че през 1949 г. с решение на ЦК на БКП е определено той да стане музей на Димитров, след идването на демокрацията е зарязан на произвола на съдбата.
В същата къща навремето е живял и Петър Дънов, след като семейството на Георги Димитров я разделя на две, а едната половина е продадена. Единствените, които продължават да се бунтуват срещу разпада ѝ и настояват да бъдат предприети мерки, са последователите на Учителя от „Бялото братство“. Упорството им обаче не дава резултат.
Докато софийският дом на Димитров се разпада и е обект на вандализъм, в родната му къща в Ковачевци най-после тече ремонт. Това лято общината обяви, че отпуска над 20 хиляди лева за тази цел. Бащиният дом на комунистическия ръководител, първи генерален секретар на ЦК на БКП и генерален секретар на Комунистическия интернационал, се намира в източната покрайнина на Ковачевци, на десния бряг на река Светля. Основите ѝ са били иззидани с камък, а останалата част – от подпори с плет, измазан с кал. Къщата била едноетажна с едно мазе. Била изоставена от родителите на Георги Димитров при преместването им първо в Радомир, а след това в София. Малко преди 9 септември 1945 г. рухнала напълно. През 1972 г. е била вдигната наново и оттогава досега, в продължение на 50 години, не е била ремонтирана.


Все още няма коментари