Когато България беше индустриална държава

България преди Десети беше развита индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. В социалистическите години сме създавали технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация. Вижте факти, събрани от дългогодишния икономически деец инж. Иван Пехливанов.
 
Енергетика

До средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигуряваше 45% от електропроизводството на страната!
– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпена зала на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
– Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, заемаше водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света. Енергийният отрасъл към 1989 г. заемаше 18% от националните промишлени фондове.
 
Металургия и химия

До 1950 г. България е нямала металургия. Към 1989 г. вече произвеждаме 3,3 млн. т стомана и сме 27-а металургична страна в света. От 1970 г. българското корабостроене работеше изцяло с местни метали. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани. През 1945 г. дори сода каустик и син камък сме внасяли. Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: 2,5 млн. т минерални торове, 1 милион т калцинирана сода, 400 хил. т пластмаси, 1,8 милиона броя автомобилни гуми, 20 хил. т химикали за растителна защита. У нас се преработваха 12 млн. т суров петрол. Химическата индустрия даваше 8,5% от националната промишлена продукция и осигуряваше 20% от постъпленията в западна валута. Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
 
Машиностроене

През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. Първият български електрокар се появи през 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония, и „Балканкар“ – България. Корабостроенето от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щатски долара.

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, бе един от най-съвременните в Европа. От него на всеки 3-4 месеца излизаше нов плавателен съд. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Към 1980 г. имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центрове, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
 
Електроника и изчислителна техника

Към 1970 г. вече работеха заводите за запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София. В София се произвеждаха изчислителни машини, магнитни глави в Разлог, печатни платки в Русе и Търговище, телевизори в София и Велико Търново, телефони в Белоградчик.
 
Лека и хранителна индустрия

След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия. Мъжките облекла на заводите „Витоша“ – София, „Дружба“ – Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни. Трикотажните изделия на „Яница“ – Елхово, „Росица“ – Севлиево, и други имаха неограничени пазари. Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от „Пума“, „Адидас“, „Виеналайн“. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията „Невен“ и „Яница“ в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла. До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години по лицензи от „Ромика“, „Трейнинг“, „Адидас“ и „Пума“ предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки – повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.