На 72 години почина актьорът Иван Иванов – най-голямата звезда на българското кино. Той си е отишъл от инфаркт в болницата в Панагюрище.
Публиката винаги ще го помни като влюбения бунтар Радо от „Всичко е любов“, който го превърна в киноидол, всички ученички бяха влюбени в него, а режисьорите се надпреварваха да го снимат.
В живота бе мъжкар, човек с изключителна чест и достойнство, презиращ фалша и светската суета.
С Янина Кашева във "Всичко е любов"
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва техникум по механотехника с ниска диплома, заради която не може да влезе нито география, нито в Школата на МВР в Симеоново, нито право. Известно време е радист на софийското летище. През 1979 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Играе и на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983).
С Ваня Цветкова в "Комбина"
Но той е роден да бъде пред камерата. „Всичко е любов“ на Борислав Шаралиев, в който Иван си партнира с Янина Кашева, е истински триумф и превръща синеокия красавец в секссимвол със статут като на холивудска звезда. След Радо играе Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982), Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983). Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.
“Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота...”, твърдеше той.
След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издаде първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После се появиха още две.
Иванов, който в разцвета на кариерата си снима по няколко филма годишно, приема тежко критичните за българското кино години след Десети, когато не се снима почти нищо. Все по-често се оттегля в къщата си в панагюрското село Оборище, която бе кръстил с артистичното име „Дом за отдих и култура“, и се отдава на писането. С много труд, лишения и вложено време той и любимата му съпруга Петя Силянова успяват да превърнат старата постройка в уютна вила, в която добре дошли бяха само шепа приятели. През последните десетина години актьорът почти не се появяваше на публични прояви. Той страдаше от онкологично заболяване, което на два пъти пребори, но започна да губи гласа си. Предпочиташе уединението и вече почти не канеше гости у дома.
„Тук, на село, съм щастлив. Както казвам, животните, дори козите ме вълнуват повече от киното. Нямам какво повече да правя. То е направено. Повече не може. Имам своето самочувствие, че добре съм си свършил работата“, сподели преди време Иван Иванов.
Той отдавна бе скъсал връзките си с актьорската гилдия, а малцина бяха приятелите, останали в живота му от миналото. Поддържаше връзка само с Ваня Цветкова, Янина Кашева, Любен Чаталов.
"Драмата на всички поколения е да не осъзнават, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, трябва ти самият да си буден. Буден ли си, виждаш красотата наоколо. Всеки човек е красив. И това трябва да се знае", казваше Иван Иванов.
Къщата на актьора в село Оборище
Христо Мутафчиев на гости на Иван Иванов в Оборище преди близо две години
