Силфите – духовете на въздуха, от векове се споменават в българските предания, макар хората да са ги наричали по различни начини: ветреници, лъхове, небесни бродници. Старите хора твърдят, че те пазят баланса в небесата, но могат и да донесат смут, ако бъдат разгневени.
Една от най-старите истории идва от Белоградчик, където пастири разказват за сиви силуети, които витаят във въздуха точно преди буря. В края на 80-те местен учител се кълне, че видял три такива фигури над скалата „Мадоната“. На следващия ден над града се надигнал ураганен вятър, който съборил покрива на училищната столова, а хората шепнели, че силфите са се скарали и небето отмъстило.
Подобни случки се разказват и в Рила, където през 1999 г. планинар от Самоков подава странен сигнал в полицията. Докато вървял към Седемте рилски езера, внезапно го обгърнало ледено течение и в мъглата пред него се откроила фигура – висока, почти прозрачна, с лице, което сякаш светело отвътре. След секунди вихрушка я разтворила във въздуха, а мъжът повече никога не тръгнал из планината сам, убеден, че е срещнал пазител на въздуха. Рибари от Варненския залив пък от десетилетия говорят за странното „пеене на вятъра“, звук, който се появява само в особено тихи летни нощи. Стар моряк разказва, че веднъж видял вълните да се вдигат без грам вятър, сякаш огромни, невидими криле махат над водата. На сутринта брегът бил осеян с мъртви чайки и никой не успял да даде логично обяснение. В Шуменско пък се предава легенда за изоставения Девически манастир, където някога се появявали „жени със светли лица и коси като дим“. Монахините вярвали, че това са силфици – женските представители на въздушните духове. Когато нов игумен настоял да ги „изгони“, защото плашели сестрите, внезапен ураган разрушил част от манастира. Той твърдял, че чул женски глас, вплетен в самия вятър, който го предупредил да не безпокои древните пазители.
Според преданията силфите могат да приемат човешки образ – със светли, златисти лица, къдрави коси, сини или сиви очи и движения, които са почти нереално бързи. Гласът им звучи едновременно близо и далеч, сякаш идва от самия въздух. Родопските баби вярват, че ако в топъл ден внезапно те лъхне неестествено студен полъх, това значи, че силф е минал край теб. Макар по природа да са доброжелателни, казват, че тези духове не търпят човешка арогантност. Когато хората нарушат природния ред – със сеч на вековни гори, палене на сухи треви или замърсяване, те отвръщат с бури, неочаквани пориви на вятър и необясними природни явления. Именно затова старите хора още се прекланят пред невидимите пазители на въздуха и вярват, че небето никога не остава безучастно към човешките дела.
Все още няма коментари