Последната екзекуция на жена в България е на 8 март 1988 г.  

Тя е осъдена на смърт чрез разстрел за убийството на двамата си невръстни синове. По ирония на съдбата екзекуцията на кърджалийката Елина Златанова е извършена в Международния ден на жената и Деня на майката през 1988 г., но този факт, изглежда, убягва от вниманието на българските власти.

Комунистическият режим ще падне година и половина по-късно, през 1989-а, а няколко години след това ще бъде отменено и смъртното наказание. Така Елина Златанова ще се превърне в последната жена, екзекутирана у нас, припомня историята lifebites.bg. Златанова е българо-мохамеданка от Кърджали, чието име е сменено в средата на 80-те, по време на Възродителния процес. Тя е акушерка, а съпругът ѝ д-р Мартин Златанов е лекар в болницата в Кърджали. Бащата на Елина е бивш депутат и семейството ѝ е уважавано в града. Бракът на младата жена обаче е катастрофа, а животът ѝ пълен кошмар. Тя е превърната в робиня на съпруга си и брат му, който живее на тавана им, като ѝ е забранено да излиза от апартамента им в кв. „Възрожденци“ освен за да ходи на работа.

Но това, което прелива чашата при Елина, са слуховете, че съпругът ѝ си има любовница. Те се потвърждават по-късно, когато д-р Златанов се жени за любовницата си и емигрира в Турция.

На 19 януари 1986 г., Бабин ден, Елина трябва да отиде на тържество със съпруга си, но той се прибира късно вечерта и дори не ѝ обръща внимание. На 20 януари сутринта, след като съпругът заминава за работа, Елина Златанова взема 20-литрова туба с бензин и я разлива из апартамента, след което го запалва.

Десетмесечният ѝ син Елин се задушава в пламъците, а 4-годишният му брат Невен се опитва да избяга, но майка му го убива, намушквайки го с кухненски нож в корема. Златанова полива самата себе си с бензин, но в последния момент избягва от пламъците и е спасена от комшии.

По време на съдебния процес тя твърди, че непознат мъж в сини работни дрехи нахлува с взлом в жилището и го подпалва. Разследващите обаче откриват следи от намушквания по тялото на 4-годишния Невен и Златанова си признава всичко. По време на процеса убийцата се признава за виновна по всички обвинения и припада няколко пъти при споменаването на имената на синовете ѝ. Тя е защитавана от адвокат Рени Цанова, която се опитва да я изкара невменяема, но съдът не приема тази теза. Елина, изглежда, се е примирила със съдбата си и последните  думи в залата са:

„Никога нямаше да съм добра майка. Не заслужавам да живея, но ако ме оставите жива, ще се опитам да изкупя вината си.“ Елина е призната за виновна и е осъдена на смърт.

По времето на социализма повечето екзекуции биват извършвани в стая на Софийския централен затвор, където е имало специално приспособление. Но както сега, така и тогава единственият затвор за жени е този в Сливен и екзекуцията е трябвало да бъде извършена там по усмотрение на директора на затвора и областния прокурор. Рано сутринта на 8 март Елина е изведена от килията си, качена в автобус и откарана до предварително подготвен изкоп в гробището на Сливен. Била е принудена да застане на ръба на изкопа, след което доброволец от охраната на затвора я застрелва с куршум в тила.

Екзекуцията се случва в навечерието на Възродителния процес. Само година по-късно, в периода май – август 1989-а, около 360 000 българомохамедани напускат България и емигрират в Турция. Според някои, макар случаят Елина Златанова да не е политически, той е използван умело от държавата, за да се подчертае още веднъж неравноправието между българомохамеданите и останалото население. Още повече защото според запознати смъртните присъди на жени по времето на социализма са рядкост, независимо от това колко тежко е извършеното престъпление.
Последната екзекуция у нас е извършена на 4 ноември 1989 г., едва шест дни преди смяната на режима. Самоковецът Георги Алински е разстрелян, след като е признат за виновен по обвинение в диверсия. В период от десет години Алински поврежда три пъти лифта на Боровец с цел саботаж.

Смъртното наказание у нас е премахнато окончателно на 10 декември 1998 г. Машината за разстрели в Софийския централен затвор е предадена за скрап още в началото на 90-те, а стаята, в която са се изпълнявали смъртните присъди, днес се използва като склад и нищо не подсказва за предишното ѝ предназначение.