Спомени от соца: Плащах вноска 20 лв. на месец за апартамент от 100 квадрата

Какво си спомням от социализма?

От Олимпиадата в Мюнхен (1972) българите се връщаха с една торба медали, а сега се радваме на едно бронзче!

Тогава е създаден шедьовърът на нашето кино „Козият рог“ (1972 г.), ненадминат и досега и незнайно кога ще бъде надминат! Ако не знаете – в едно квартално кино в Мадрид този филм е гледан две години при препълнен салон!

Людмила Живкова отвори вратите на културата към света – международни театрални прегледи, международни писателски срещи, българският глас кънтеше на световните оперни сцени! Да си творец беше престижно, защото „омразната“ соцдържава се грижеше за хората на изкуството.

Пак тя харчеше луди пари – за реставрация на селища! Тогава бяха завършени реставрациите на Боженци, Жеравна, Стария град в Пловдив, Етъра... Сега това е невъзможно!

Имахме над три хиляди киносалона – с хиляда повече от страната на киното – Франция, над две хиляди и петстотин библиотеки, стотици самодейни състави...

Тогава имах 6000 лева, държавата ми даде още толкова и си направих апартамент в кооперация – сто квадрата, с гараж и тавански кабинет!

Шестте хиляди от държавата трябваше да ги изплащам 25 години по 20 лева на месец – играчка, независимо какво работиш!

Баща ми беше главен готвач на най-големия комбинат за телфери на Балканите – в Габрово, 7000 души се хранеха на смени в на стола! А цените бяха: всички постни чорби – 6 стотинки, всички месни чорби – 10 стотинки, всички готвения ястия с месо – 25 стотинки…

Сами смятайте обикновените работници какво плащаха за храна! Почти 90 на сто от населението почиваше на смешни цени – картите бяха от 30 до 50 лева, а в санаториумите – 20 лева за 20 дни! Зъболечението – задължително и безплатно! Големите фургони флуорографи обикаляха и най-малките селища за медицински прегледи! Това са само някои от по-едрите щрихи на най-силното българско десетилетие.

Нико Николаев