Андрей ми се явява насън, всеки ден плача за него

Вероника Йорданова

50-годишнината от рождението на актьора аристократ Андрей Баташов /1965-2010/  бе почетена с документалния филм „С глава в стената”. Заглавието на биографичната лента е от едноименния театрален спектакъл, който Баташов прави през 1994 г. Сценарист е Велислава Дърева, а режисьор – Антони Цонев. В 54-минутния филм участват проф. Здравко Митков, Симеон Сакскобургготски, Юрий Дачев, Аня Пенчева, майката на Андрей – Теодора...

Баташов е завършил е НАТФИЗ  в класа на проф. Енчо Халачев. Изиграл е десетки роли на сцените на НТ "Иван Вазов", "Сълза и смях" и "199". Андрей създаде едни от най-магнетичните солови изяви в най-новата история на театъра. Доказа силата на таланта си със “Секс, наркотици и рокендрол”, “С глава в стената”, “На живо” и “Влез в час”. 799 пъти е излизал пред публиката в Театър “199”, почитателите му чакаха 800-ната му поява. Люлееше публиката в своя “Ритъм” в “Сълза и смях”, после с “360 градуса” и провокацията “SEXXX”.

Андрей Баташов почина само на 45 години от полиорганна недостатъчност.

- Г-жо Баташова, как приехте филма за Андрей?

- Гледах филма и общо взето съм доволна. Но в думите на повечето интервюирани има една и съща нотка – че Андрей не е бил забелязван, че не е бил дооценен. И това го е погубило.

За мен това не е така. Като майка аз съм била непрекъснато до него, нашата връзка беше много силна. Андрей имаше своите звездни мигове. След промените той до последно се бореше в името на своята професия и в името на своето поприще. Направи последния си моноспектакъл „Влез в час”, започна да поставя друг, но не успя да го завърши, имаше идея и за още един. За мен той остави диря в изкуството. Не бих искала, а мисля, че и той отгоре няма да е съгласен, да го съжаляват.

Дори когато беше с гипсиран догоре крак, ходеше на занятия със студентите си, както и на снимки в италиански филм.

- По-скоро трудно понасяше завистта и интригите в гилдията, не беше част от ничие лоби...

- Е, да Андрей беше особено чувствителен. Имало е моменти, в които ми е споделял: „Правят се, че не ме забелязват”. На кастинг са му казвали: „Много си висок, много си хубав, много си интелигентен – не ставаш за ролята”. Тези дни попаднах на интервю с нашата прима Красимира Колдамова и имаше такъв въпрос: „Кога разбрахте, че се утвърждавате в кариерата?”. Тя отговори: „Разбрах, че съм силна и можеща, когато започнаха да ми пречат”. Аналогичен случай. Мисля, че у нас, щом като малко се надигнеш и си по-различен, те удрят като в оня виц за българите.

Но най-големия удар синът ми получи от личната си драма.

- Той тежко преживя краха в отношенията със съпругата му Боряна.

- Не искам да споменавам имена. Андрей много обичаше живота, искаше семейство, искаше дете. Имаше успех в професията си, но нямаше успех с жените. Това е.

Не попадна на човек. Както той казваше: „Мамо, виж царицата и царя. Тя е винаги не до него, а една педя зад него”. До Андрей имаше много хубави и добри момичета, но те като че ли го ревнуваха и от професията.

- Сънувате ли Андрей?

- О, да, много често. Някой път помня какво съм сънувала, а понякога просто имам чувството, че съм била с него. Някога виждам лицето му, друг път не. Винаги е усмихнат или ме успокоява.

- Как се променя болката с времето?

- Хората говорят, че времето лекува. Не е така. Става още по-страшно. От неговото отсъствие.

- Вие в какво намирате сили и упование сега?

- В какво... Най-вече искам филмът да се види от хората, мисля, че стана добър. Искам да довърша и книгата, която подготвям за Андрей. 

Всеки ден си плача за него. Той бе чувствителен, защото и аз съм такава. На масичката ми стоят неговите снимки, до тях гори кандило. Всяка вечер към 7 без 5 в стаята влиза един лъч и огрява една негова фотография, на която той е написал: „На мама с любов”.

Лошото е, че си отиде толкова рано. А можеше да направи още много неща. Както каза в едно интервю Христо Мутафчиев – знаете след Андрей колко актьори си отидоха - „Те сега се събраха там горе и правят небесен театър”. Аз вярвам в това, че душата остава. В момента чета една книга - „Пътят на душите” от американски психиатър и там се описва как се разпределят душите. Само че никой не се е върнал, за да каже какво е.