Живея в отчайваща мизерия. Помощ!

Аз съм отчаяна жена, която е стигнала ръба на мизерията. И аз, и съпругът ми сме на 55 години. Имаме двама синове. Големият е женен. Има дете на 3 годинки. Момченцето е болно от детска церебрална парализа. Много ни е тежко, че внучето не може да ходи и му трябват специални грижи. Ужасно е всеки ден да гледаш как едно малко дете се бори за живота си. Синовете ми работят в гората. Единият сваля трупи, другият ги реже. Нямат обаче трудови договори и осигуровки. Като си вземат парите, плащаме сметките за ток и вода и вересиите в магазина.

Миналата година мъжът ми претърпя инцидент. Оперираха му единия крак. Сега е с два импланта и не може да се движи. Аз също съм с един инфаркт, с опериран гноен плеврит, а и с гинекологични интервенции. Не мога да ходя на работа. И съм отчаяна. Затова моля за помощ.
 

Иванка ЙОРДАНОВА, Старо село, общ. Тутракан
 
* Телефонът и адресът се пазят в редакцията