Ограбиха ни черквата – и камбаната, и иконите  

Плячкосаха ни иконите от черквата, а после и камбаната. За нас тези светини бяха скъп спомен от предците ни. Всичко това е построено още в началото на XVIII в. с доброволен труд на самите хора, за да запазят християнската си вяра.

Дълги години черквата ни беше средище за живеещите в още шест села. В нея ставаха венчавките, кръщенетата, а камбаната биеше за покойниците. Иконите бяха уникални. Идвали са да ги гледат хора от цялата страна. Камбаната звучеше със сребърен глас. Последният свещеник беше Ангел Добринов, ама си отиде. От тогава селото ни остана без поп. Сега за храма се грижи една женичка, ама всичко е замряло, не е като преди.

Така и не можахме да разберем откъде са и какви са тия изроди и разбойници, дето ни откраднаха иконите. Ако ги знаехме, щяхме най-жестоко да ги разобличим насред площада. Понесоха се слухове, че може да са и местни хора. Разправяха даже, че иконите са изнесени за Италия. И като останахме без камбана, се принудихме да бием по два плуга за оране.

Намериха се обаче добри хора, които събраха и дариха пари да си възстановим и иконите, и камбаната. Няма да забравим добрината, която направиха за нас Ваня Димитрова – наше момиче, което живее в София. Тя ни дари 7 икони. А Валери Попов помогна за камбаната. Поклон!
 

Лиляна БОНИНА, с. Праужда, Видинско