Ало, ЧЕЗ, писна ми да живея в дискотека!

Чудя се как да изразя благодарността си към ЧЕЗ – с подарък, картичка, голяма парична сума (която те и без това ми прибират всеки месец) или някоя сочна българска псувня.
Няма да се срамя да кажа, че дори и моите нерви са изпилени дотолкова, че толерантността ми достигна своите граници. От началото на годината все едно семейството ми живее в дискотека. Апартаментът ми се намира в един от приличните квартали на София, близо до голям търговски център. Какво обаче причини моя новогодишен гняв? Непрекъснатото спиране на тока! Сутрин, обед, вечер – няма предупреждение, няма извинение, няма обяснение.

Драмата започна още на 3 декември и продължава до днес. В началото мислехме, че причината са студовете - всички пускат климатици, печки, електросистемата се претоварва. Но не било това. Защото навън направо се запролети. А дискотеката у нас продължава. Ту тръгва, ту спира. Не знаеш кога ще можеш да си сготвиш, кога можеш да погледаш телевизия… Вчера един съсед заседна в асансьора и чака близо 2 часа на тъмно. Човекът търпелив, знае, че все някога токът ще дойде. Седнал на студения под и чакал. Но я си представете, че това се случи с някого, който изпадне в паника, или с майка с малко дете? Да не говорим, че когато идва електричеството, никак не е стабилно. Винаги ме е страх да не гръмне я телевизорът, я хладилникът. Вечер изключвам всичко от контактите, но замразявай-размразявай - продуктите ми се развалят. А после кой ще плати щетите? Да чакаш от ЧЕЗ нещо, е все едно да чакаш Михаля. Чудя се докога ще продължава така и кой най-накрая ще вземе мерки.

Иван ДРАГАНСКИ, София