Най-новата сурогатна баба е 55-годишната Елена Снигур, която роди собствения си внук и син на семейството на дъщеря си, Кирил.
Жената става сурогатна майка, рискувайки здравето, а може би и живота си. Това е мнение на лекарката, която прави изкуственото оплождане. Тя предупреждава Елена, че според закона на ин витро могат да се подложат жени, които са на възраст до 35 години. Жената обаче е твърдо решена да поеме риска, защото се чувства добре, здрава е, а с раждането на двете си деца не е имала никакви проблеми.
Длъжна съм да го направя за дъщеря си, категорична е жената, за наемането на друга сурогатна майка са нужни една торба пари, а ние ги нямаме...
Гинеколожката поема риска, но предупреждава, че бъдещата бременност може да създаде на възрастната жена проблеми със сърцето. Овен това преди изкуственото осеменяване се налага да й се направят и две леки операции. Елена е съгласна на всичко и нито веднъж у нея не възниква колебание за това, което е предприела. Предписани са й необходимите хормонални препарати за възбуждане на яйцеклетките, докато настъпи най-подходящият миг за внасянето на донорните клетки, взети от съпруга на дъщеря й Юлия.
През февруари 2015 г. с двуседмичен ембрион чудото става и бременността на 55-годишната жена с бъдещото й внуче минава без проблеми. Впрочем имаше един сериозен проблем, разказва днес Елена, когато излизахме със съпруга ми на разходка и като ме виждаха хората с огромен корем, ме гледаха като че ли съм извънземно. Обръщах се към тях и с усмивка им казвах: Това е на дъщеря ми.
У мен възникнаха първите съмнения, разказва днес Елена, дали ще имам сили да дам детето на майка му. Струваше ми се, че ако го направя, ще съм го предала. Не ми беше никак леко. Дъщеря ми усети тези мои колебания и веднага пристигна при мен. Когато лекарите определиха датата за раждането със секцио, аз вече слагах ръката на корема си и си говорех с неродения ми още внук. И той ме чуваше, ей Богу, наистина ме чуваше и започваше да рита с краченца...
Кирил се ражда 3,400 кг и 55 см, но неговата баба не го вижда, само го чува как плаче
Не го вижда и на другата сутрин, защото бебето е в реанимация, ражда се с пневмония.
Родителите на Кирил са неотлъчно в болницата и се молят на Бога не само синът им да оцелее, а и за неговата баба, която също е в реанимацията. Днес тези тревожни дни са вече само един лош спомен, който всички в семейството искат да забравят. Кирил расте не с дни, а с часове и е здраво и красиво бебе...
Само дето баба му трудно преживява раздялата. Елена живее на 120 км разстояние от своя внук и не престава да плаче за него. Тя твърде тежко преживява раздялата, макар че всеки ден се чува с дъщеря си, а веднъж седмично вижда по скайп как расте Кирил. Той е копие на баща си, разказва Елена на съседките.
Първия месец след като дава бебето на неговите родители, Елена плаче денонощно. Струва й се, че е предала собствения си син, че на него ще му е по-добре с нея. Когато жената ражда на младини, като че ли не може така истински да почувства майчинството, вече е убедена Елена, а на моята възраст раждането се възприема по друг начин - с огромна отговорност...
В последно време Елена се е успокоила, както се казва, взела се е в ръце. Та нали Кирил е желаното дете за своите родители! И когато я питат как възприема това дете - като внук или като третото си собствено дете, тя отговаря категорично, че той е син на своите генетични родители. А за нея - любим внук. И не спира да благодари на Бога, че дари любимите й деца Юлия и Андрей с красив син. И още нещо е променила в мисленето си баба Елена - досега смяташе, че животът свършва, след като навършиш 40 години, сега е убедена, че истинският живот за жената започва на 55.
