Жената на Морфов срещу директора на Народния театър

Скандалното театрално семейство Морфови не спира да буни атмосферата в Народния театър. Доказва го и най-новият пост във фейсбук профила на актрисата Рени Врангова, съпруга на Александър Морфов. В текста Врангова се възмущава, че не са били специално почетени от театъра по случай 150-ото представление на „Животът е прекрасен”, режисирано от мъжа ѝ.

Ето какво написа актрисата в социалната мрежа (го без редакторска намеса):   

“ Животът е прекрасен “
150 представления!
Около 100 000 зрители!
За сумата от билети няма да разсъждавам.
На кого ли му пука за българския театър!
Знам, че за спектакъл на Александър Морфов цифрата 150 не е голяма ( на 22 март ще изиграем 300 на “ Хъшове “ ).
Изиграли сме немалко спектакли за 150 ти път. 
Но за първи път все едно...нищо....
Никой от 3 тия етаж( директорския) не се появи поне да поздрави и благодари на хората, които и без това работят за мизерни заплати. Около 60 човека, немалка част от театъра. ( за цветя и чаша вино пък забравете )
И в този момент се сещам:
Играем “ Дон Жуан “ във Варшава, директор на Националния театър там е Ян Енглерт. Свършва спектакълът, а той отстрани на сцената ни чакаше, подаваше ръка и поздравяваше всеки един от нас, до...последния човек.
Каква му е “ Хекуба “? Какви сме му ние на него? Защо тук това не се случва?
Възпитание? Чувствителност? 
Както и да е! 
Препълна зала, щастлива публика! Цветя от вечерния персонал и пълни чаши, благодарение на режисьора! Животът е прекрасен!”.

„Тези хора да не са богопомазани, защо си мислят, че непрекъснато трябва да получават овации и почести за това, че си вършат работата като всеки друг актьор”, коментират изцепката на Рени Врангова в академичната трупа.

„Единственото, което ще кажа, е, че 150-о представление обикновено не се чества и това го знаят всички хора, които работят в този театър – каза, помолен за коментар директорът на Народния театър Мариус Донкин. - Има представления, които са играни много повече пъти от тяхното, но никога не е имало някакво честване. Такова се прави, когато спектакъл се е играл 100, 200, 300 пъти... И аз самият съм участвал в представления, които са играни над 150 пъти, но никога не сме го отбелязвали специално. Ако пък се търси някакъв мотив да бъда провокиран, за да се заяждам и да бъда недобронамерен, това си е техен проблем”, заяви Мариус Донкин.
(Още за Александър Морфов – на стр. 8)