Зов за помощ! Седящият в инвалиден стол ще се самоубива в ефир  

През миналата седмица ми се наложи да изляза за малко от парламента, за да видя един приятел, който искаше да ми разкаже за ужасяващи истории с частни съдия-изпълнители и да ме призове да действаме, че тия били захапали народа за шията по-яко от вампир с булимия. И тогава налетях на една странна картина, излязла сякаш от фантазията на Йеронимус Бош, чийто шедьовър "Корабът на глупците" може да дойде насън или на гений, или на човек с остра нужда от по-силни хапчета. Около 50 души и още толкова журналисти стояха пред парламента и размахваха разни лозунги, които, признавам си, не успях да видя достатъчно добре и се зачудих какво ли се случва. Любопитството е истинският мотор на вселената, заради това си позволих да се приближа, и тогава заварих нещо наистина сюрреалистично. Слави Трифонов, седнал на инвалиден стол, обясняваше нещо разпалено на камерите и журналистките, а хората зад него като обучена масовка в холивудски трилър се опитваха да уловят момента и да излъчват точните крясъци в подходящото време.

Картинката пораждаше единствено метафизичен ужас от типа, който Кафка можеше да произвежда с трагично отчаяние. Приличаше на медиен кошмар. Телевизионният продукт, шоу проповедникът на единствената и лъчиста мажоритарност, чалга феноменът и камерите, които отново и отново разширяват неговото его да неподозирани дълбини. Журналистиката като фабрика за политически чудовища. Медийно отражение на медийното отражение. Една самозатворена реалност, която подобно на гротеските на Гойя може да ражда единствено екзотични и плашещи създания. Цялата митингарска драматургия бе създадена, за да може Слави Трифонов да се яви пред камерите и да се опитва да поддържа имиджа си на градския бунтар, на медийния терорист, който ще се яви внезапно и ще срути системата в пламъци.

По-късно в новините видях, че Трифонов е обобщавал на едро какво смята да прави. Сред заплахите му бяха нахлуване в парламента или влизане в него през избори. Видях и пряка халюцинация за това, че може да стана президент, и се прокълнах, че не се приближих достатъчно, за да гледам това риалити на живо. Но сблъсъкът с този нов телевизионен субпродукт ми стига за цял един живот. Честно казано, в образа на Трифонов в инвалиден стол има пряка метафора. И тя е болезнена. Нима именно това не е символ на инвализидираната и осакатена идея за мажоритарност? Трифонов прилича на продавач на кокаин, който го продава за обезболяващо. Стопроцентова мажоритарност? Това наистина е да ти бутнат атомна бомба като средство да се справиш с вредителите в градината си. Идеята е опасна, необмислена, осакатена от самото начало и превърната в смехотворен опит на един човек да се представи като комисар на гражданската енергия на недоволните. Но колкото повече валят доказателствата, че това е единствено път към бездната (и точно онази бездна, в която, ако се взреш, тя също се взира в тебе), толкова повече Трифонов се е запънал като магаре на мост, че това ще отърве България от танталовите мъки. Опитът за продължаването на тази истерия много отвъд периода на нейния естествен разпад веднага издава очевидното инженерство. Или пък отказът на един човек да припознае реалността, а вместо това да се отдаде на площадната си фантазия. Но истината е разтърсваща. Каузата вълнува около 50 души, а вероятно повечето от тях са там заради сеира. Ето това се случва с пълзящата чалга, която се просмуква като токсин в обществения климат. Всичко заприличва на пошлост. Всичко наподобява на карикатура. Всичко се превръща в картина на Бош.

Висенето пред Народното събрание обаче май събра Слави Трифонов с неговата естествена компания – пророка на Тангра у нас, носителя на конската опашка, вечния кандидат за президент Йоло Денев. Между тях има само една разлика – Йоло Денев е автентичен. Той е откровен в своята кротка площадна лудост и заради това не само не дразни никого, но естествено се вписва във всеки протест – и в тези срещу високите сметки за тока, и в протеста с голите цици на умните и красивите. Йоло Денев е запазена марка, а, знае ли човек, в различна вселена и алтернативно измерение може би той щеше да е въплъщение на универсалния мажоритарен кандидат.

Проблемът на Слави обаче е, че не може да бъде на висотата на Йоло. И запълва тази празнина с логорея, която допълнително срива изградения образ на хулигана с моторната резачка, който ще разреже веригите на робите. На един от протестите, които прави пред празния парламент, Трифонов се отпусна да коментира цяла редица от теми – дали ще му внесат закона, президентската съпруга, модела КОЙ, отношенията с бТВ и проблема си с хемороидите (охх, ще си призная, че последното го измислих, ама добре се връзва в абсурдисткия модел, който ни се демонстрира). Пред очите ни се разкрива човек, който би направил всичко, за да не залезе пред очите на камерите. Но и журналистите сериозно се изложиха. Толкова ли нито един от тях не успя да го притисне и да го пита – не си ли противоречат заявките му за изборно нахлуване в парламента с горещите клетви преди, че няма намерения да влиза в политиката. Това е тема, по която можеха да го повъртят на шиш, но очевидно никой не е имал енергия да се занимава докрай с това нелепо шоу, излязло на улицата, защото си е повярвало, че носи универсална мъдрост за света. Точно заради това всички трябваше да очакваме и другите откровения, които заваляха като порой, дошъл директно от Четвърти километър. Опит за ирония или писък на страдаща душа е това: "Освен гей съм масон, рептил – наполовина съм човек, наполовина съм влечуго, илюминат и тамплиер." Това е автентичен мозъчен залп на Трифонов. Аз съм склонен да го разглеждам като зов за помощ, но здравното министерство не реагира, въпреки че е наясно къде може да намери потенциалния си пациент.

Междувременно темата за мажоритарния избор се върна на политическото поле, но по начин, който очевидно няма как да задоволи Учиндолския шоумен. Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ ще внесат законопроекта за мажоритарния избор. Ходът е хитър, но доста прозрачен. Патриотите ще наритат идеята, БСП отдавна е обявила, че е за смесена система, ДПС хитро ще плъзнат топката в друго поле, а "Воля"... Е, едва ли някой знае на какво мнение е "Воля", освен ако няма достъп до тайния дневник на Веселин Марешки. Така идеята на Дългия ще бъде размазана в парламента, защото отдавна не е на дневен ред, а и защото на практика му показаха, че има и по-хитри пирани от него в политическия басейн. Заради това вероятно Слави не изглеждаше твърде доволен. Защото този ход, макар и обречен на пълна катастрафа, допълнително окастря основанията му за присъствие пред парламента. Защото тошковците могат безкрайно дълго да се държат като нахални бълхи, но няма как да скрият, въпреки колосалното медийно отразяване, че протестът на Трифонов вече е кух, смешен и пошъл, защото разговорът за България отдавна е отвъд палиативните мерки, които да служат като обществена легитимност на един клоун.

Пред очите ни това, което готвеха като следващо политическо чудо, като Йоло Денев в костюм и скъпа вратовръзка, като ново издание на поредната инженерна партийка, започна да се разпуква на малки парченца и да отшумява като фолк хит, който вече никой не си пуска. Това може би е добрата новина от опита за уличен пърформанс, осъществен със средствата на "Пайнер". Хората май вече не искат да вярват в чалгата като стратегия за спасяване на България, в попфолка, превърнат в политически модел. Което не означава, че медиите няма да ни връщат отново и отново образа на Шоумена като радиация, за да направят новинарските си емисии по-интересни. Но това е притопляне на вчерашната супа, която днес никой не иска да опитва отново.

И, да, хората наистина са недоволни. Но май вече много се опариха от славитрифоновците и тошковците, за да тръгнат като овце след Седящия в инвалиден стол. След всяко ново чудо статуквото ставаше с още по-стабилни мускули. След поредния кандидат-чудотворец олигархията потриваше радостно ръце. Както прави и сега пред репортажите за Трифонов и сие. Медийната пушилка е вдигната, утре Слави Трифонов може и да реши да се самоубие в ефир, за да се превърне в първия телевизионен мъченик на Републиката, а онези, които стоят в сенките, ще бъдат повече от доволни. Всичко ще си остане същото. Учиндолската задачка е била изпълнена.