Кандидат-президентът на БСП Румен Радев два пъти потъпка офицерската си, а и мъжка чест. И вместо да носи гордо генералските пагони, се окичи с тези на лъжата. Първо излъга за семейното си положение, като заяви: “Семеен съм, с две деца”. Е, да, ама не. Оказа се, че се разхожда за ръка с друга жена, а не със законната съпруга и майка на двете си деца. И не просто се разхожда, а живее с нея вместо със семейството си.
Ние не сме Анадол и всеки е свободен да решава личния си живот както намери за добре. Но един кандидат-президент не е свободен да лъже. И то още в първите си изявления.
Още по-малко пък кандидат на левицата, чиито многострадални избиратели може да са комунисти, но не са за свободната любов. А и се нагледаха на лъжи точно в собствените си редици. Подобно креватно задкулисие няма политическо бъдеще дори в страната на любовта - либерална Франция, където примерите в този дух са печални – справка: Саркози и Оланд.
Червените избиратели даже усукването на Радев за Русия и любовта към НАТО може да глътнат, но лъжата – не!
Така той задълбочи съвсем подозренията към себе си - че кандидатурата му е зачената в задкулисието на две партийни централи – АБВ и БСП, а сега се оказа и откърмена с лъжите за също задкулисната му любовна връзка.
Нито е генералско, нито е мъжко, а си е потъпкване на честта и достойнството и друго - да унижиш две жени. Съпругата си, която те е дарила с две деца – с потайните си похождения, и актуалната дама на сърцето, която гузно криеш като срамна болест, нищо че живееш с нея.
Още по-сериозен е въпросът доколко е морално и по устав да завързваш любовни отношения с чиновнички от апарата, който ръководиш. Това в армията си е конфликт на интереси. А в политиката – ритуално самоубийство. И актуалната дама на сърцето му, която е турнал да лъска и имиджа му, сигурно го знае – нали я е назначил за пиарка и кършеше пръсти в залата на първата му изява пред журналисти. По всичко личи, че тя не е нито любяща жена, мислеща за бъдещето и добруването на любимия, нито спец в пиара, а поредната палава мадам Помпадур местно производство.
Тези щрихи дорисуват образа на бъдещия кандидат-президент – като човек с двойно дъно. Какво ли още ще изскочи оттам? И защо режисьорите на този лош театър Георги Първанов и Корнелия Нинова не са си направили труда да преподадат някои важни в политиката уроци на креатурата си – че когато използваш скандално армията за трамплин към държавната власт и се кандидатираш за президент, е много вероятно да лъснат и мръсните тайни, които криеш из чаршафите.
А и на избирателите вече им писна и са гледали този спектакъл. На позорната ситуация, на която България бе подложена цял мандат с президент, ходещ безпризорен като изгубено дете без първа дама, а пресата се занимаваше с недопустимото поведение на съпругата му, трябва да бъде сложен край. Иначе пак рискуваме да ни представлява поредният Чехлю, само че няма да се казва Росен Плевнелиев. Още по-лошо - би могъл да е с генералски чин, който никак не се връзва с гротескния прякор.
Най-вече когато поста се стреми да заеме човек, за когото честта на пагона и мъжествеността би трябвало да стоят над всякакво задкулисие.
Ако перифразираме един друг президент – да бяхте си казали честно, Радев, можеше да ви разберем. Вече е късно!