Петър Волгин: Просто Киро и Просто ДБ съсипват държавата      

За огромно съжаление, тона в българското управление днес задават лица с инфантилно поведение и тежки интелектуални дефицити. Имаме премиер, който не просто започна политическата си кариера с лъжа за канадското си гражданство, а и всеки ден ни доказва, че последното, от което се интересува, е истината. Тази линия на поведение е характерна за цялото нещо, наречено „Продължаваме промяната“. Вижте само последната „артистична проява“ на министъра на културата Наско и още по-нелепия опит да я оправдае. Разбира се, всеки може да се напие, напуши или насмърка около рождения си ден. Само че повечето хора са достатъчно съобразителни, за да преценят, че не бива да си правят видеа и да ги пускат в мрежата, когато са в подобно специфично състояние. А ситуацията доби още по-абсурдни размери, когато във второ видео министър Наско, пременен с очила и вратовръзка, тръгна да ни обяснява първото си видео. Съзнателна акция било това, четеше от аутокюто той, която имала за цел да привлече вниманието на обществото върху проблемите на българската култура. Трудно би могло да се измисли по-нелепо обяснение. По тази логика някой друг министър може да се съблече гол, да си направи видео и да го пусне в мрежата, за да привлече интереса на публиката към своя сектор.

В случая наблюдаваме класическо инфантилно поведение. Първо сътворяваш гаф, след което правиш още по-голяма глупост, опитвайки се да оправдаеш първата. Но, хайде, поведението на Просто Наско, макар и нелепо, все пак не застрашава сигурността на държавата. Докато действията на неговия началник, наричан с любов от съдружниците си Просто Киро, могат да имат много по-тежки последици. Неговият ентусиазъм, неподплатен с никакво познание, като нищо ще докара големи беди на България. Ако не са президентът Радев, БСП и ИТН, нашият премиер като едното нищо досега да е изтъргувал българския национален интерес по въпроса с Република Северна Македония, да е изгонил руския посланик и да е изпратил всичкото налично българско оръжие в Украйна. И всичко това щеше да стане под одобрителните възгласи на нещото „Продължаваме промяната“. Казвам „нещото“, защото ПП все още не е партия. А и едва ли някога ще стане. Тоест регистрация от съда може и да получи, но като същност не може да бъде партия. Това политическо образувание се държи досущ като фирма за бързи кредити. Както въпросните фирми, така и ПП ви обещават чудеса. Едните ви заклеват, че ще решите всичките си проблеми, стига да вземете пари от тях. Другите ви заричат, че ще изкоренят корупцията за дни, ще назначат най-кадърните и професионално подготвени хора, ще въведат супермодерно управление за месеци и изобщо за най-много година ще станем държава за чудо и приказ. Стига да гласувате за тях. Вие вярвате и на едните, и на другите. След което идва отрезвяването. Оказва се, че парите, които сте взели от фирмата за бързи кредити, ще трябва да връщате в двоен и троен размер. Гласувайки за ПП, сте се излъгали още повече. Вместо професионалисти сте получили инфантилни самодейци, които в най-добрия случай си пускат малоумни селфита и видеа, а в най-лошия продават българските национални интереси. Т. нар. „борба с корупцията“ се изразява в схемата „ще махнем чуждите корумпета, за да сложим нашите“.

Другата политическа формация, чието присъствие в управлението е обида за здравия разум, се нарича ДБ. Вярно, след резултатите, които това нещо получи на последните парламентарни избори, грандиозното самочувствие на тези хора беше посмачкано, но въпреки това са в състояние да направят големи поразии. Чисто формално това е коалиция, съставена от няколко партии. Де факто обаче става дума за една многовекторна неправителствена организация. Главната задача на това NGO е как да оправдае политическия и финансов капитал, който чуждите донори инвестират в него. Ако за целта е необходимо да бъде съсипана България, това политическо NGO ще го направи с най-голямо удоволствие. За хората в подобни структури понятието „родина“ не значи нищо. Те се кълнат в някакви, нечувани и невиждани от никого, „евроатлантически ценности“ и с това се изчерпва моралният и идейният им хоризонт. Според ДБ, ако нещо противоречи на въпросните „ценности“, то трябва да бъде категорично пренебрегнато. Дори и да става дума за българските национални интереси.

Политически проекти от сорта на ПП и ДБ може скоро и да изчезнат, но сътворените от тях бели ще имат дългосрочни последици. Действията на жизнерадостните инфантили, от една страна, и на обладаните от фанатичен евроатлантизъм персони, от друга, вредят изключително много на България. Вероятно главните действащи лица в споменаните по-горе проекти получават добро възнаграждение за действията си и в крайна сметка ще се радват на свършеното. Само че за нас, мнозинството български граждани, резултатът от дейността на овластения „умнокрасивитет“ ще носи само негативи. Като българи ние имаме интерес държавата ни да просперира и да бъде приемана сериозно на външнополитическата сцена. За жалост, свидетели сме на тъкмо обратните процеси. В резултат на безхаберното управление вътрешните кризи се задълбочават, а западните партньори ни приемат като послушен пудел, чието единствено задължение е да изпълнява простички команди и да върти опашка. Дотук ни доведоха съвместните усилия на жизнерадостните инфантили и на либералните фанатици.