Мая Манолова, изгладняването и простотията  

С какво си спомняте Татяна Дончева? Правилно, беше вътрешна опозици в БСП и това доведе до оная велика реплика на Румен Петков с тишината и спалнята, произнесена по неин адрес от трибуната на Парламента. Татяна Дончева беше напляскана вътре в БСП, пусната да си счупи главата като кандидат за кмет на София и впоследствие – окончателно отхвърлена от голямата лява партия. Дончева си основа партийка, повъртя се около единия процент на поредица от избори, а в момента единственият й доскорошен общински съветник в София е съден за лихварство клиент на КОНПИ.

С какво си спомняте Георги Кадиев? Правилно, беше вътрешна опозици в БСП и редовно влизаше в спорове там, където се стремеше да прокара свои или чужди бизнес интереси. Емблематичен участник в кашата около хазартните закони в мандатите на Станишев и Орешарски и деен участник в схемата „Партиец на държавно кранче“ чрез съпругата си и нейната фирма за търговия с /евтин държавен/ ток. Георги Кадиев беше напляскан вътре в БСП, пуснат да си счупи главата като кандидат за кмет на София и впоследствие – окончателно отхвърлен от голямата лява партия. Кадиев си основа партийка, повъртя се около единия процент на поредица от избори, а в момента единственият му доскорошен районен кмет в София е осъден за подкуп.

По шаблон ги произвеждат в БСП, а? Голям смях, уважаеми читатели.

Слушайте сега още от шаблона: С какво ще си спомняте Мая Манолова след някоя и друга година? Правилно, беше вътрешна опозиция в БСП и редовно влизаше в битки там, където трябва да се прокара нечий интерес. Дали някоя поправка в интерес банките, дали битка с протестиращите срещу безобразията на Орешарски, дали лицемерна битка със същите тези банки в ролята й на омбудсман – няма значение, важното е да се вдига шум и да има чантички и тоалетчета. Мая Манолова беше напляскана вътре в БСП /спомняте си президентските номинации/, пусната да си счупи главата като кандидат за кмет на София и впоследствие – окончателно отхвърлена от голямата лява партия. Сега Мая Манолова ще си основе малка партийка, ще се повърти около единия процент на идните избори, след което ще продължим да се смеем с капещите като круши политически еднодневки, които набързо се опитаха да се лепнат към евентуален неин успех в София.

Какво ще се случи междувременно?

Изгладняването ще доведе до още изпростяване. Ще разберем, че г-жа Манолова не е никакъв адвокат и всъщност няма никаква юридическа практика, която да й позволи да не е зависима от политическите си алабализми. Ще разберем, че г-жа Манолова не е никакъв представител на гражданиТЕ и че благотворителната й кантора за граждански сигнали, основана незнайно защо и работеща незнайно как, вече я няма и на нейно място има партиен офис. Ще разберем, че зад г-жа Манолова няма никакви граждани с доброволни дарения и смехотворен личен заем от 15,000 лева, с които тя некадърно се опита да излъже, че е платила катастрофиралата си грандоманска кампания за София. Ще разберем, че без мистериозни щедри спонсори и дебелите пачки с пари няма как да бъде направена такава кампания на парламентарните избори – с шатрите, билбордовете и безбройните телевизионни клипове и платени участия.

Изгладнавянето ще доведе до още изпростяване. Ще разберем, че от г-жа Манолова с ужас са се разбягали почти всички, с които тя ухилено се щракаше по време на местните избори – от отишлите при Слави Трифонов няколко майки на хора с увреждания и биещите се за собственото си политическо оцеляване микро-проекти на всевъзможни „десни“ градски активисти, през психясалите еднодневки като разни минековци, дайновци и хаджигеновци, до безпрецедентното отношение към нея от страна на „Клуб Милениум“ и „Път на младите“, които изтриха от интернет цялата си обща история с Мая Манолова, до последната снимка. Перпективни млади политици като Румен Чолаков и Ани Вилфан не желаят никой да си спомня за общото им явяване на избори с Мая Манолова и да ги вижда на една снимка с нея. Ако си спомняте някакъв друг подобен резил – припомнете ми. Аз не.

И не си мислете, че оттук нататък самата Мая Манолова има значение.

Каквато и простотия да измисли, това няма значение. Каквато и простащина да изрече, това няма значение. Какъвто и оригинален пърформанс с празни столчета да изобрети, това няма значение. Колкото и грозни палатки и катуни да разпъне из центъра на София, това няма значение. Колкото и отчаяни женици да подтикне да се катерят по балконите на парламента, това няма значение. И събралите се с триста зора 200 души на „грандиозния“ й протест онзи ден го доказват.

Доказва го това, че България е единствената държава в ЕС, спазваща маастрихските критерии за ръководене на бюджет и публични финанси. Доказва го това, че България е на водищо място в ЕС по най-малко заразени и починали от Ковид-19 пандемията. Доказва го това, че подкрепата за правителството е над 70%, подкрепата за ГЕРБ е над два пъти по-висока от тази за следващата по сила партия, а Борисов и Мутафчийски са начело на класациите за лично доверие в политици, изпреварвайки с десетки проценти всички останали политици в една класация, в която Мая Манолова е накъде из последните места.

По времето на комунизма имаше един много тъжен термин, описващ обезлюдените села, населени само с отиващи си възрастни хора – „Селище със затихващи функции“. Мисля, че е време да въведем този термин в съвремието, отнасяйки го към изгонени от партиите си и пребити на поредица от избори политици, които все по-рядко и все по-тъжно попадат пред очите ни с все по-отчайващи напъни да направят впечатление и да вдигнат шум около себе си.

Политици със затихващи функции.

Татяна Дончева, Георги Кадиев, Мая Манолова. Запомнете този паралел и тази подредба, уважаеми читатели. Защото тепърва ще се забавляваме с тях.