Румен Радев – жертва на предизборна интрига?  

Антоний Гълъбов
 
 
Служебният кабинет има специфично значение в българския политически живот. Замислен като гаранция за ограничаване на влиянието на управлявалото парламентарно мнозинство върху подготовката на следващите избори, той често е бивал пространство за тестване на нови коалиции или за лансиране на нови политически проекти.

След края на мандата на тройната коалиция през 2009 г., нито един от съставите на Народното събрание не успя да завърши пълния си мандат. Това означава, че се намираме в политическа криза, в условия на трайна нестабилност, която все повече напомня италианския модел. Парламентарните мнозинства се оказват нетрайни, а сред опозиционните партии липсва способност за изграждане на жизнеспособна алтернатива. Подаването на оставка на правителството у нас неизменно води до прекратяване на мандата и на Народното събрание, което го е излъчило.

Служебното правителство не е обичайна фигура на парламентарната демокрация. Тя е израз на дълбоко политическо недоверие както между партиите, така и сред гражданите. Неговият „служебен” характер не се изчерпва само с подготовката на изборите, при отсъствието на парламентарен контрол. Това правителство, назначено от президента, трябва да продължи да изпълнява приетите стратегии и програми, както и да ръководи администрацията, така че тя да изпълнява успешно своите задачи.

Независимо от усилията на президента Плевнелиев избраният за президент Радев предпочете да не води консултации за съставянето на служебно правителство. Досега не сме преминавали през подобна ситуация на предаване на президентския мандат. Оставката на правителството попадна в тримесечния период от време, в който Конституцията забранява на действащия президент да разпусне Народното събрание, а в същото време то не е в състояние да излъчи ново правителство. Между двете хипотези в основния закон – тази за назначаването на служебно правителство, когато парламентът не може да избере редовен кабинет, и другата – за забраната за разпускане на парламента, възникна напрежение. Стриктното следване на двете изисквания на Конституцията би означавало или формирането на служебно правителство, което да продължи по-дълго мандата си, или на две служебни правителства.

Възможността за удължен мандат на служебен кабинет бе отхвърлена от президента Плевнелиев заради позицията на избрания за президент Радев. Той заяви, че има готов служебен кабинет и ще прецени според личните качества на назначените от Плевнелиев министри дали да ги остави на постовете им след полагането на клетва и встъпването си в длъжност. Плевнелиев отказа да състави служебно правителство, оставяйки правителството в оставка да работи по същество като служебно, заявявайки готовност да назначи кабинет, предложен му от Радев. По всичко изглежда, че това няма да се случи и ще трябва да изчакаме встъпването в длъжност на Радев, за да бъде разпуснато Народното събрание, определена дата за избори и назначено служебно правителство.

Ясно е само това, че Радев държи да назначи свой служебен кабинет. Не само подбрани от него министри, но и назначени лично от него, а не от президента Плевнелиев. Какво означава това?
По всичко изглежда, че на това служебно правителство се гледа като на средство за предизвикване на политическа промяна. Макар и специфична, служебното правителство е форма на пълноценна изпълнителна власт, извънпарламентарен контрол. Неговата легитимност произтича от легитимността на президента, който носи отговорност за съставянето и действията му. Непартийният характер на служебния кабинет е само пожелание, което не е предмет на конституционна норма. Нищо не може да попречи на президента да назначи правителство с отчетливо партиен характер. Може би точно на това разчитат политическите партии, предпочели да подкрепят Радев чрез инициативен комитет. В същото време именно напрежението между тях по отношение на кадровите назначения в администрацията на президента и състава на служебното правителство е в основата на блокирането на възможността за нормално предаване на президентския мандат.

БСП възприе изборните резултати като шанс за възстановяване на позициите си и заяви претенции за управлението на страната. Другите политически субекти, които имаха отношение към номинацията на Радев, не изглеждат готови да отстъпят изцяло това право на социалистите. „Новите леви” като че ли успяват да наложат по-добре своя дневен ред в крайно пестеливите изяви на избрания за президент Радев. Промените в ръководството на АБВ подсказват, че оцеляването на партията зависи от включването й в новата коалиционна формула на БСП. След слабото си представяне „Движение 21” практически изчезна от политическата надпревара, но негови фигури също ще потърсят място в един възможен нов дизайн на лявото пространство.

Назначаването на служебно правителство е акт на президентската институция, а не на един или друг президент. Назначеното от президента Плевнелиев служебно правителство би трябвало да бъде прието без възражения от Радев. Дори самото поставяне на въпроса за някаква лична преценка на качествата на министрите от новоизбрания президент говори за политически амбиции. Строго погледнато, Конституцията не определя подобна възможност, доколкото служебният кабинет се назначава от президента с ясно определен мандат.

Дискусиите за назначаването на служебния кабинет вече се превърнаха в част от предизборната кампания. В тези условия президентската институция е изправена пред риска да бъде превърната в поле за политическо противопоставяне. Този риск може да бъде управляван ефективно, но само при условие, че избраният за президент Радев положи необходимите усилия за запазването на непартийния характер на президентската администрация. Рискът от въвличане на президентската институция в предизборна кампания за парламентарни избори е реален и той ще бъде първото сериозно изпитание за екипа на новоизбрания президент.