Прокопиев като медийната Моника Люински

България отдавна се нуждаеше от разтърсващ разговор за цензурата в медиите. Но разговор, който се води не с мрънкащия тон на "Капитал", заключен в някаква бюрократична и сополива словесност, а с конкретни данни, факти, виновници и имена на конкретни политици, които командват и задават насоките. "Капитал" и изобщо медийните продукти на Прокопиев много обичат да раждат есета по темата, но те всъщност са част от проблема. Защото близки до тях фондации, асоциации и кръжоци на мъже с рокли много обичат да се изживяват като автори на списъци с враждебни журналисти, като събирачи на "антидемократична пропаганда" и човек лесно може да си представи, че във времената на Комитета по печата тия същите щяха да са свърхнадъхани комсомолски активисти, които ходят по партийни събрания, за да громят враждебната журналистика. Заради това винаги ми става лошо, като видя издание на Прокопиев мелодраматично да хлипа, че България пада в класациите за свобода на словото. Това е все едно Моника Люински да тръгне да се заяжда за петната по чужди рокли.

Но тук ще се занимаваме с другия актуален скандал на седмицата. Шумното напускане на разследващия журналист Васил Иванов от Нова телевизия и пресконференцията, която даде, за да изобличи механизмите на цензурата на работното си място, нямаше как да не предизвиква грандиозен отзвук. Въпреки че, ако бъдем честни - народът отдавна се досещаше, че в Нова телевизия властва някаква демонична атмосфера, че отровна и невидима мъглица пълзи из студиата, защото новините им изобщо не приличат на журналистика. Още от времената, когато телевизията реши, че трябва да започва информационните си емисии със стресиращи заглавия на фона на драматична музика и апокалиптично да вещае "Нова зараза настъпва към България. Може ли някой да се спаси?", беше ясно, че това е магистрала към ада. Пикантната сензационност, заедно с изпълнението на политически поръчки в полза на ГЕРБ и скрити рекламни кампании за търкането на талончетата на късмета, превърнаха тази медия в нещо като символ, знак за блатистото състояние на нещата у нас. Но пък как така никой не се опита да го признае публично, поне веднъж да го каже на глас. Дори изтънчените грантови лапачи, които се правят на интелектуалци, нито веднъж не посегнаха на това табу. В някои медии цензурата е много брутална, префинена, изтънчена и арогантна. Заради това падението в свободата на словото не знае граници. Защото журналистите бяха превърнати във фронтова линия и днес сме в ситуация, в която колеги воюват с колеги, защото никой не се осмелява да вдигне поглед и да постави проблема на качествено ново ниво.

Точно заради това лично на мен разкритията на Васил Иванов не ми подействаха пречистващо. За съжаление, те просто сгъстяват мрака, защото в неговите обвинения има нещо твърде дребнаво, което не може да бъде подминато. Изведнъж се оказа, че върховното токче на цензурата е директорката на "Новини и актуални предавания". Виж ти! Значи шефовете на Нова телевизия са невинни, Бойко Борисов е голям пич, а единственият злодей, от чиито ръце капе кръв, е Сарелска. Това е някаква много домашна, много битова, много ниска цензура. Също така е абсолютно тъпо и противно да правиш телефонни капани на колегите си и да ги записваш. Не се прави така. Опасявам се, че от тук нататък едва ли ще се намери човек, който да иска да си поговори с Васил Иванов по телефона. И, да, сигурно, ако не ги беше записал, щяха да кажат, че това са фантазии, халюцинации и че той е поръчков. Но, момент, дамският кръг на Нова дори и сега поставят нещата по този начин. Записите само опорочават дискусията. И усилват аромата на блато.

Иванов обаче има заслуга. След неговите разкрития разговорът започна наистина. Но дали някой вярва, че ако Сарелска е цензор, тя самичка контролира процеса? Дали някой си мисли, че една шефка на отдел е в състояние така да изманипулира нещата самичка, че да защити кадри на ГЕРБ самостоятелно, докато тези над нея изобщо не се сещат какви ги върши? Всъщност тезата за цензура на Иванов вероятно щеше да тежи много повече, ако той не беше тръгнал в своите пледоарии да се сваля на Борисов и да обяснява как е гласувал за неговите партии. Защото през тази призма скандалът изглежда повече от абсурден - гласоподавателят на ГЕРБ е бил цензуриран от снаха на депутат от ГЕРБ, и то в телевизия, за която има тежки съмнения, че е на ГЕРБ под една или друга форма. От това щеше да излезе страхотна пиеса на абсурда.

Нова телевизия реагира много панически на всички разкрития, обвинените бяха пуснати да развиват дълги пледоарии, но огънят не може да бъде потушен много лесно. Защото ако човек се върне назад във времето и прегледа всичките им предавания, веднага ще види коя политическа линия защитава медията. И заради това е съвсем логично телевизията да е прикривала гербаджийски далавери. Още по-съмнителна схемата става от дефиницията на цензура, която Сарелска даде в една от писмените си изповеди. Според нея за цензура можем да говорим само ако политик се обади и поиска да спре дадено предаване. Такава цензура, закле се тя, в Нова телевизия нямало. Дефиницията обаче е доста проблематична. Защото политическата цензура, дори и във времената на социализма, никога не е текла по линията - политик се обажда и спира материал. Цензурата винаги е вътрешноредакционна. И се осъществява от някой политофицер, пък бил той и в пола, чиято задача е да има сетивата да усети кой материал ще се хареса и кой – не, на голямото началство, което намира инвеститорите. Почти съм сигурен, че в Нова едва ли някой е звънял да спира материали, но съм готов да се обзаложа, че всички останали твърдения на Иванов са стопроцентово истински. Защото паяжината на цензурата е много по-префинена. Заради това не мога да повярвам, че само една шефка е неин ръководител. Ако има цензура, то в ръководството на Нова не може да има невинни. Заради това по този скандал ни е необходима много нова информация - верни ли са твърденията, че Сарелска е била "къртица" на кмета на Златоград и ако в следствието има такива данни, не трябва да мълчат, защото този публичен спор е повече от важен за бъдещето на медийната среда у нас. Защото всички, които имат усет за процесите, със сигурност са се нагледали на псевдоразследващи репортажи, на някаква куха лъскавина и речник, който отблъсква със своята стерилност. Неприятно впечатление направи и това, че Сарелска побърза да контраатакува с лъжа, че кумът на Иванов е бивш главен секретар на МВР. Имам предвид, че когато човек като нея заявява претенции за висш морал и нравствени норми, едва ли би си позволил нещо толкова елементарно. Изобщо прави впечатление, че Нова телевизия едва ли е мечтано място за работа на млади журналисти, които искат да отстояват принципи. Нищо лично.

Прави впечатление и мълчанието на ГЕРБ по този скандал, а той е като бомба със закъснител, която има потенциала да ги разкъса няколко пъти отвътре. Все пак говорим за партията, чийто лидер преди 6-7 години написа официално писмо до главните редактори на вестниците, за да ги пита дали им е осъществявал натиск. А нима точно подобно действие не е дефиницията за натиск?
Всъщност цензурата има повече измерения, отколкото се осмеляваме да признаем. Нима не е цензура, когато някой богаташ затвори телевизия или я спре, каквито и мотиви да е обявил предварително. Точно така направи навремето Георги Гергов, който затвори своята телевизия НБТ през 2013 г., вместо да се опита да я продаде, за да й осигури съществуване. Защото каквото и да се говори за Гергов (в повечето случаи с основание), телевизията му беше доста качествена, а политическите предавания бяха на ниво. Така 45 души останаха на улицата - нещо, с което повечето журналисти у нас вече са свикнали като с ежедневие. По-ветровита професия от журналистическата едва ли има, а и повечето собственици на медии са безцеремонни в осъществяването на натиск над репортерите. Не беше ли същото и след авантюрата на Цветан Василев в ТВ7, която изживя пика на своята свобода, когато Василев се евакуира в Белград, а Николай Бареков - в Европарламента.

В България репортерската професия е изключително отговорна и доста зле платена. Хората се научиха да търсят не държавата, а журналистите, когато имат наистина парещ проблем. И точно в името на тези журналисти, които се лишават от сън, за да бъдат в полза на потърсилите ги за помощ, разговорът за цензурата трябва да отиде до своя край. И този край не е Сарелска. Може и да съм пристрастен, но не споменем ли името на Борисов, тогава водим ли изобщо разговор по този проблем?