Проф. Юлиан Вучков: Рашко Младенов е бездарник  

Вече достатъчно дълго стотици хиляди румънци системно протестират така мощно срещу своята лоша власт, че развалят нейното спокойствие. Но я контролират, отказват я от нейните предни решения, дори тласкат редица нейни действия към успеха чрез свои идеи, предложения.

Често си задавам въпроса защо българите не се поучат от тази неспирна борбеност на съседния румънски народ, който отдавна вече живее по-добре от нас. Явно е, че ние сме най-страхливите на Балканския полуостров, че нямаме самочувствието да защитим правата си. Ако бяхме сплотени както румънската общност, щяхме да се разделим окончателно с ограбващата ни и съсипваща България политическа класа от БСП, ДПС, ГЕРБ...

Целият румънски народ се вдигна като един човек срещу решението на социалистическата власт да промени наказателното законодателство, така че неговите престъпници, бивши управници, да излязат от затвора. А българският народ не протестира, макар че нито един от неговите корумпирани водачи не попада зад решетките. Е, тогава аз питам ние, българите, народ ли сме? Дали се оказа, че не сме, че вече сме пропадаща нация, без гордост, без достойнство. Знам, че дългото византийско, но особено турско робство, са ни потискали, избивали, заплашвали толкова зверски, че са смазали много нещо от нашата гордост като резултат от възходите ни преди него. Но аз се питам докога пък ще оправдаваме неговото малодушие, смирение, мързеливо понасяне, да бъдем не само ощетявани, а и подигравани от български и чуждестранни хора с много власт. И си отговарям: докато най-авторитетните българи с патриотична нагласа отнемат държавното управление от националните предатели и като го вземат в свои ръце, покажат, че са достойни наследници на Аспарух, Левски, Ботев.

ГЕРБ и БСП си отправят напълно основателни и тежки взаимни обвинения. Но нито едните, нито другите не признават своите големи безобразия. Корнелия Нинова справедливо заяви, че управлението на ГЕРБ е провал. Но защо нямаше доблест да каже, че всички правителства на БСП бяха и вредни, и безплодни. Това на Андрей Луканов беше разбойническо. На Жан Виденов беше безпомощно. На Сергей Станишев беше мафиотско. А всички те водеха ултрадясна политика, въпреки че се представяха за социална, лява и народна партия. Много пъти съм подчертавал през последните 27 години, че управлението на България е крадливо, лъжливо, но и бездарно, неграмотно. В него никога не е имало първокласни интелектуалци, пълноценни експерти. Ново име на политическия хоризонт е Веселин Марешки, който заяви, че би се коалирал с ГЕРБ. Но аз не виждам с какво той ще подобри положението на България, след като има толкова еднопосочни представи за държавното ръководство. Той много активно и агресивно участва в битката за президентския стол. Чудя се как имаше това нахалство, след като денонощно говори само за горивата и лекарствата, и за проблеми, които са изцяло извън правомощията на президентската власт. Той има самочувствието, че може да бъде голям водач на България и че ще бъде първа или втора политическа сила в страната. Пише се революционер в политиката. Чудя му се на това самовъзвеличаване и на това самохвалство. Аз се питам как има висшата, голямата, болната амбиция да оглавява България и да е един от мощните фактори в нея, след като няма в главата си други теми, освен петролът и аптечните обекти. Той буквално е смешен, когато започва да приказва за неща извън тях, макар че почти не му се случва. Шеф е на партия „Воля”, която след като иска да бъде в парламента, би трябвало да решава абсолютно всички проблеми на България. А фактически той няма други теми, освен горивата и лекарствата.

Марешки трябва да знае, че първото, основното нещо за един народ е изхранването, работните места за него, а не бизнесът и лекарствата. Важно е властта да е такава, че народът да е здрав и да не се налага да посещава аптеките на Марешки. Мнозина твърдят, че Марешки е придобил сериозните си богатства с далавери и заплахи. Аз не познавам тези факти и няма да взема отношение към тях. Само ще кажа, че той никога не е убедителен, когато се защитава от тези нападки, защото отрупва обвинителите си не с доказателства, а с хули. Смущава ме и много бедната езикова култура на Марешки. Езикът му е, меко казано, счетоводителски, сухарски, а често и грубиянски. Той казва „биле” вместо „били”. Вместо ще вървим „напред”, ще вървим „напреде”. Говори само за пари, а казва, че ще се бори с неграмотността в България и че много нейни граждани трябвало даже да бъдат лишени от правото да отиват до урните, ако били невежи. Освен това Марешки не може да стимулира промяната на България, нейното оздравяване, защото е много силова фигура от стар тип, той има диктаторска нагласа. Лишен е от възпитание и от културата на присъствието в страната.

Нашата огромна компания от предимно плиткоумни, безпринципни, не знам дали и платени политолози и социолози, журналисти лъжат народа, че всички сегашни парламентарни партии могат да го управляват още и даже по-добре, ако се комбинират по друг начин, ако правят повече взаимни отстъпки, ако са по-чевръсти в налучкването на средното решение между крайните действия. Тази компания явно ни предлага все нови варианти на досегашното лошо управление. Препоръчва ни се пак една власт върху основата на несигурните постоянни пазарлъци, договорки. А това означава, че ние пак ще живеем на границата между досегашната премиерска диктатура и досегашния парламентарен хаос. За мен всички днешни политически сили имат партийна, а не държавническа нагласа. Заради тях България вече четвърт век се руши, потъва, изяжда последните си запаси и не създава сериозни материални и духовни ценности. Българските партийни вождове са венчани за властта, а не се развиват. Все повече изпростяват и се опростачват. Не са политически, юридически и икономически образовани, нямат и нужната обща култура. Те нямат нищо общо с градивния спор, но и с езика на убеждаването, доказването, съгласието, обединяването в името на националните интереси. Щом се съберат всички сегашни партии от парламента и тръгнат да ни ръководят заедно, те започват да се боричкат коя от тях да има повече министри, повече зам.-министри, повече влиятелни министерства с повече права за обществени поръчки, за да се лапат огромни рушвети.

Парламентарните политически сили четвърт век изобретиха всякакви начини да крадат държавата системно и жестоко. Угояват се чрез тлъстите партийни субсидии, чрез покупката на скъпи държавни земи и имоти на безценица чрез бързите услуги на техните кметове. Лапат половината от европейските фондове. Техните председатели вземат огромни комисиони рушвети от чуждите фирми за ток и вода, от външните наемодатели на наши обекти за добиви на злато, метали, други суровини. Те оставят разбойническата, милионерска върхушка от бизнесмени безнаказана чрез своя натиск върху съдебните органи, защото тя налива пари в личните им и в партийните им каси за избори и за други изгоди.

Мартенските предсрочни избори ще бъдат последвани от нови извънредни след 1-2 години, защото тези партии няма да имат устойчиво мнозинство в парламента. Те няма да се откажат от грабежите, няма как да станат по-умни, тъй като имат достатъчно кухи глави. Ако вземе властта, БСП ще я загуби бързо. Ако си я върне, партия ГЕРБ ще се задържи по-дълго, но ще продължава да върши безобразия и пак ще падне. През този период слушам герберите и немея. Отново се разхождат из студиата и ни лъжат, че България напредва, процъфтява благодарение на тяхното управление. Хвалят се само с магистралите. Как не могат да разберат, че те са само една нищожна част от българския живот, че три милиона души не могат да ги ядат и изобщо нямат коли, за да пътуват по тях. Да не говорим, че голяма част от тях пропадат, защото половината от парите са присвоени, крадени, а останалата сума не е достатъчна, за да се осигурят качествени материали и по тази причина редица части от тях непрекъснато се ремонтират с пари отново от бедния български данъкоплатец. Дори Цецка Цачева хвали нейния парламент, макар че доверието в него лети към нулата.

Добре е, че президентът Румен Радев имаше доблестта да посочи чрез своята реч пред парламента всички драми на днешна България, всички безобразия на нейните управници. За съжаление, речта му беше само информативна, констативна. Радев не каза какво той ще прави като президент. Не каза какво ще върши за областите, които са в кръга на неговите правомощия. А това са липсата на външна и вътрешна национална сигурност в страната, смехотворното положение на границата, която е чисто символична, фиктивна, слаба и недовършена, арабското нашествие, огромната престъпност и демографската криза дотолкова, доколкото президентът е най-високопоставеният защитник на народността, на нейните традиции, на нейните победи. Не виждам как Радев ще повдига убийствено ниското национално и всякакво самочувствие на българите, като е лишен от обаянието, замаха, огъня, авторитета на силния човек. Защото малодушието, леността, страхът, примирението, отчаянието на сегашните българи са едни от главните причини за техния тежък живот, за търпението на 27-годишната лоша власт.

Новият служебен кабинет на Герджиков ще е такъв за малко и не е чак толкова важно да го бистрим в най-големи детайли. Той има главно задачата да проведе изборите. Но този служебен кабинет показва, че Радев няма да е различен от досегашните управници на България. Той носи тяхното плитко мислене по инерция. Явно Радев ще се люшка между внушенията на Нинова, другите червени големци и своя неспирен напън да ни уверява, че е партийно независим. Цялото това раздвоение ще го комплексира и ще го тласка към половинчати решения. И Радев, като всички други досегашни вождове, ще се върти, ще кадрува в кръга на досегашната икономическа класа, защото няма впечатления от качествените хора извън нея. А и самата политическа върхушка не му е позната поради факта, че не е слизал от самолета и се е движел сред облаците, а не е слизал на земята, за да общува с хората.

Радев лъже, че служебният кабинет е надпартиен, защото това правителство е населено с хора от властта на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Пламен Орешарски. Герджиков е приветлив и възпитан човек, но не обича конфликтите, предпочита компромисите.

Прехваленият и жаден за власт Илко Семерджиев създаде клиничните пътеки, които забраняват цялостното лечение и те вадят от здравното заведение само 5 дена след като са се преборили с едно-единствено твое страдание. Тези пътеки родиха убийствената бюрокрация в здравните заведения.

Служебният министър на културата Рашко Младенов е един от най-бездарните актьори. Не съм запомнил от него нито една качествено направена роля. Той е виден кариерист и съсипник на три театъра – Сатиричния, този в Русе и в Благоевград. Докато ги оглавяваше, те изгониха публиката си, даже тази, която е постоянна и която ги обича. Господинът, щом възседна Сатиричния театър, тръгна да уволнява всичките му звезди – от Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, до Никола Анастасов, Вели Чаушев и Славчо Пеев. Той ги остави на хонорар и по този начин им отне самочувствието за работа, което се отрази на равнището на театъра, то спадна и също изгони постоянните си зрители. Аз се чудя защо г-н Радев има толкова слаба представа за нашата интелигенция. Той не знае ли, че от всичките 27 преходни години, 15 от тях ние сме управлявани само от актьори – от Стефан Данаилов, от Владимир Пенев, сега от Рашко Младенов, а и от други, които бяха заместник-министри. Толкова ли е трудно да се разбере, че тези актьори са сравнително ограничени, че имат много ниска теоретическа подготовка, че са едностранчиво скроени, че четат само чужди текстове. А страната ни разполага с изключително, не само кадърни, а и много подготвени, много културни, ерудирани хора, доценти, професори, които биха могли далеч по-сериозно и по-перспективно да управляват културата.

За съжаление, цялата ни политическа класа не познава първокласната ни интелигенция, защото не иска да я допусне до властта. Отново казвам - България няма да се отцепи от дъното, ако не бъде управлявана от хора, които никога не са били във властта, но които са много авторитетни специалисти, експерти в различните области и които притежават сериозен обществен и организационен опит. Та ако влязат във властта, те постепенно биха могли да създадат една партия. Само една такава нова политическа сила може да ни раздели с досегашната 27-годишна некадърна, лъжлива, крадлива и полуграмотна политическа върхушка.