Проф. Юлиан Вучков: На Бойко му се доплака за Павловата Лилянка, зубрачката Ангелкова ме кара да се смея на глас  

Голям смях ме напуши, но и голяма тревога ме тресна, когато разбрах, че структурата на новото правителство обхваща с 20 министерства и четирима вицепремиери. А българският народ е много беден, все повече обеднява и защото храни тази излишно раздута управленска банда. България е изостанала и много малка страна с нулево влияние върху международния живот. Затова тя може да се ръководи много добре от 10 министри и само от един заместник на премиера. Но Бойко Борисов произвежда много ведомства и дава много постове, за да удовлетвори властовите апетити на коалиционните си партньори и те да са му толкова благодарни, че да приемат всичките му вредни, но изгодни му циментиращи управлението му прояви.

Отдавна културното и спортното министерство трябваше да се събере с образователното; екологичното със здравното; енергийното с икономическото; туристическото и транспортното с регионалното. А вицепремиерите трябваше да са най-много двама. Тези сливания щяха да спестят много милиони за по-високи пенсии и заплати. Но политическата класа никога няма да го допусне.

Новият министерски кабинет няма никакви качества да внесе толкова необходимите поне минимални подобрения в почти 30-годишното разрушително, безплодно, грабливо управление на България. Цели 9 министри са негодните, пак старите и оглавяващи едни от най-важните ресори. Те трепереха, докато седнаха отново в министерското кресло. А трябваше да победят властолюбието си, лакомията си и да ни отърват от по-нататъшните си провали. Новите министри са световно неизвестни. Съмнявам се да са достатъчно опознати дори от избиращото ги началство. Те нямат нито управленски опит, нито обществена активност, нито очевиден авторитет като експерти.

Затова не ще имат замаха и самочувствието на творци в политиката. Не сме ги видели и чули от най-следените медии в лицето на телевизиите да показват колко разбират и владеят работата в поверения им сектор, как бранят значимостта му и се борят с безобразията в него, имат ценни идеи за развитието му. С други думи, те са като досегашните и отново овластени 9 души. Бойко ги е избрал, защото те пак ще се негови послушници, свръхуслужливи чиновници, изпълнители на премиерските и коалиционните поръчки партийци, а не така необходимите ни държавници. Тази му кадрова политика показва, че той си прави каквото си иска, че не се интересува от общественото мнение, от народните нагласи, че му трябват не компетентни партньори, а ласкатели. Но и тези избраници заслужават презрението ни. Защото те са приели да заемат високия пост, макар и да нямат дарба за него. Защото те нямат задължителната реална самопреценка. Защото са амбициозни, властолюбиви, суетни, но не и отговорни в поведението си.

За съжаление мнозинството в парламента отново показва, че брутално погазва демокрацията. Защото то избра всичките 20 министри и 4 вицепремиери, без да ги обсъжда нито като цяло,  нито поотделно. Издигат ги, макар че опозицията и народът нямат никаква представа за тях.

Шефовете на ГЕРБ и ОП неспирно ни уверяват, че не са важни личностите, а програмите за държавно управление. Това безумно твърдение е една от причините в кабинета на Борисов да влизат сиви, а не силни фигури. Защото и най-великите идеи се провалят, когато са в ръцете на бездарници.

Встъпителната реч на новия стар премиер Бойко Борисов изкара второто правителство на ГЕРБ безпогрешно и прекрасно. Тя беше претъпкана с много смешни фантазьорства. Той ни заля с обещания за радост и чудеса в живота на народа, без да мисли, макар и да знаеше, че това никога не може да се случи в една толкова срината, дълго и лошо управлявана държава като България. Казаното от него плуваше в общи приказки, много банални и изтъркани клишета. В неговото програмно изявление не се спомена нито една дума за бедността – най-страшния враг за около 3 милиона българи.

Томислав Дончев ще бъде пак тържественото ехо на Бойко Борисов. Той ще му козирува като войник на генерал. Дончев се пъчи като шеф на еврофондовете. Но никога не излиза да обясни убедително къде отиват половината от тях, защо отишлите за пътното строителство не стигат и голяма част от него се руши, нуждае се от ремонти малко след като е завършено.

Отрупаха пословично неопитната Екатерина Захариева с цели три високи поста: вицепремиер, външен министър, арбитър за съдебните реформи. А тя няма качества, но и време да върши сериозно работата в обсега на тези три много различни области. Това нейно овластяване е безумие, лудост. Защото въпросната Захариева има нагласа, поведение, възможности на представителна техническа секретарка на президент и преводачка на премиер. Тя не е изобретателен, мислещ автор на ползотворни управленски решения, действия. Пое правосъдното ведомство с нищожен юридически стаж. Докато отговаряше за него, съдебната система не се промени с нищо, а се отличаваше с нарастващата си корупция.

Захариева не оздравяваше, а само я коментираше, обясняваше каква тя трябвало да бъде. Захариева е латерна като Куневата Меглена. Защото тя мре да цъфти на телевизионните екрани и да ни залива с нетърпимото си многословие, в което има много думи и няма никакви мисли. Тя ще бъде кресливо ехо на САЩ, ЕС, НАТО. Тя ще ни разсмива с гръмогласните си оценки в стила на бившия оперетен президент Росен Плевнелиев – неин довчерашен господар и ракетоносител. Не само нейният нищожен юридически стаж, а и нейното жалко нагаждане към по-силните в момента са едни от причините тя да има нулеви успехи като управник.

Началниците на ОП в лицето на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров се опозориха, като се отказаха от предизборните си грижи за пенсионерите, за армията, за националния ни суверенитет, за да лапнат всички предимства, лакомства от своето участие в изпълнителната власт.

И сега казвам, че Красимир Каракачанов е енергичен, динамичен и работлив човек с ораторски дадености. Но се чудя как ще се подлага на НАТО, особено на ЕС, тъй като няма друг избор, а само допреди няколко седмици заливаше с остри критики тяхната политика, особено свързаната с безотговорното насърчаване на опасното арабско преселение в Европа, у нас.
Много стряскащо е поведението на вицепремиера Валери Симеонов. Той се очертава като нетърпимо силов политик. Не спори с различните от него, а беснее и като слуша обоснованите им възражения, предложения. Вечно е гневен, яростен, сърдит, плашещо докачлив. Той много се преобрази. Като собственик на телевизия СКАТ беше изобретателен и далеч по-демократичен към иначе мислещите, включително и към моите разминавания с неговите като анализатор към тази медия. Не виждам как той ще стимулира развитието на енергетиката, след като системно и грубо напада връзките ни с Кремъл за нея, а нямаме по-добър избор поне в момента. Симеонов трябва да разбере, че правото на лично мнение и неговото мъжко защитаване нямат нищо общо с неговия безпределен субективизъм, с придържането му към безпочвени, а затова и опасни крайности.

Железният грандоман Владислав Горанов отново ще командори финансовото министерство. Далеч не мисля, че тази длъжност трябва да се заема от някой мил добродушко. Тя е по силите на човек с много силен, неподкупен, дори твърд характер, за да се изключи пилеенето на парите. Но това не означава, че тя трябва да е в ръцете на бездушник, който слуша само себе си, винаги резливите си монолози, а не и събеседниците си. Горанов не им обръща внимание дори когато те са много по-вещи в професията му. Владислав Горанов изрече сатанинското си „браво” за отказа от замразяването на депутатските заплати под предлог, че светът винаги се делял на много бедни и много богати, че е тъпо да воюваме с това положение. Това изявление показа, че Горанов защитава разточителството на овластените хора, тяхното угояване, докато народът брои левчетата си за хляба. Господинът трябва да отговори защо не санкционира престъпните злоупотреби в редица министерства и се държи по герберски партийно, макар че трябва да бъде еднакво дистанциран от всички политически сили в парламента.

В обсега на образованието и науката се трудят куп големи светила със забележителен опит като ръководители на различни звена от университетите и институтите. Но те се подминават като покойници. Този сектор е изходна основа на личния и на държавния живот. Но у нас той е разбит от безумни схеми, които подменят формата със съдържанието на обучението. Въпреки това му плачевно състояние сега те го поверяват на някой си Красимир Вълчев, който ще повтаря безумията на всичките му предшественици като Меглена Кунева.

България се отличава с почти издъхващата си енергетика. Тя се топи, няма никакви запаси, въпреки че не можем да живеем без тях. Но вместо да бъде спасена от много авторитетен експерт в сложното поле на реакторите, горивата, новите технологии, тя отново се тика в ръцете на Теменужка Петкова – икономистка, а не инженер в ядрената област. Нахалната Петкова се разхождаше много повече в телевизионните студия, отколкото сред нейните подчинени в лицето на продуктивни енергетици. Тя не работеше за енергетиката, а ни обясняваше какво трябва да се направи за нея. Все ни уверяваше, че всичко в този сектор е под контрол, макар че той се друса от дългогодишни злоупотреби, задкулисни сделки на мошеници и лъжеспециалисти.

В УНСС – най-голямото заведение за икономическо образование на Балканския полуостров, се трудят поне петима ярки авторитети с преподавателски и научноизследователски стаж с богат управленски опит. Но нашата злощастна икономика е поверена на някой си Емил Караниколов. Много видни професионалисти в това направление ми казаха, че никога не са чували това име. Те се чудят откъде то е изкопано, по какви причини е овластено, докога ще имат очи за невидимите, но не и за ярко доказалите възможностите си. На всичкото отгоре въпросният Караниколов има юридическо, а не икономическо образование.

Защо ли Цецка Цачева става правосъден министър?! Може би защото Народното събрание под нейното ръководство не стори нищо за лечението на лошата съдебна система, а само търкаляше излишни убеждения за нейната роля. А може би защото тя пак ще е във властта, понеже се провали позорно като кандидат да бъде държавен глава. Или защото не събра гласове за депутат в парламента дори от нейните плевенски съграждани и беше вкарана в него чрез поредните Бойкови игри.

Чух изявлението на Валентин Радев пред камерите и останах с впечатление, че е  възпитан, приятен и, струва ми се, достатъчно образован човек. Но той е пришълец, повече гост в много сложната система на МВР. А тя е толкова раздрънкана, че може да бъде спасена само от човек, който е обвързал целия си живот с нея и е ръководел много успешно един от тамошните ресори. Няма по-гръмогласна ласкателка на Бойко Борисов от Павловата Лилянка. Но сега и той не може да я остави пак в министерското кресло на регионалното развитие – тази яма за милиарди, за много кражби, защото далаверите в нея се оказаха чудовищно големи. Лилянка се представяше като незаменим революционер в инфраструктурното направление, макар че то е в плачевно състояние. Тя се кипреше като първенец, макар че много от построеното в миналото е инвалидно, а новите градежи като пътища и магистрали вече реват за ремонти. Не подценявам факта, че ГЕРБ имаше успехи в разширяването на пътната мрежа, като например метрото. Но те не са основание да си затваряме очите за големите неуспехи в това направление.

Но на иначе стоманения Бойко му се доплака, че скандално провалилата се Лили ще си остане у дома. Затова я удостои с честта да ръководи българското председателство на ЕС. Но без да бъде 4 години в изпълнителната власт. Сега регионалната област ще се движи от Николай Ненков, който блести с безличното си присъствие и няма никакви заслуги за нея. Николина Ангелкова пак ще се кипри на екрана като ленивата и току-що събудила се царска дъщеря от вълшебните приказки за деца. Тя пак ще обсъжда този ресор не като министър на туристическата област, а като негова придружителка за разтуха. Нейните брътвежи пред камерите ми напомнят за зубрачките между ученичките и ме карат да се смея на глас. Не мога да кажа нищо за земеделския минитър Румен Порожанов, освен че срещу него имаше тежки обвинения във връзка с фонд „Земеделие”, че той, макар и професор, няма никакви заслуги за този сектор.

Красен Кралев ще яха спортната област, докато хули враговете на партия ГЕРБ. Той пак ще грухти, докато я ръководи със самочувствието, че е откривател в нейната област, макар че тя ни провали на олимпиадите в Китай, Англия, Русия, а някога прославящият ни футбол е вече полуумрял, защото се представлява от мързеливи лакомници, а не от всеотдайни играчи патриоти.

По каква ли причина Ивайло Московски пак ще е министър, т.е. хрантутник на транспорта и информационните технологии?! Може би защото телевизионните камери показват как той ту гледа зверски, ту спи на всяко министерско заседание, докато тези ресори чакаха поне за малко да се сети, че има нещо общо с тях. Възникнаха няколко железопътни катастрофи. Те бяха посетени дори от премиера Борисов, докато Московски се наслаждаваше на домашното си безгрижие. Единственото му предимство е, че вземаше думата рядко. Защото, като заговореше, той напразно се бореше със словото, както учениците в началното училище.

Няколко пъти слушах грандоманските речи на самовлюбения Нено Димов за любимия му глобализъм, за още по-любимия му Бойко Борисов. Все повече изключвах канала малко след като се появи на екрана. Защото той е нетърпимо досаден, банален, самодоволен, докато се опитва да ни внушава, че владее висшата математика в сферата на икономиката, политиката. Никога не съм го чувал да говори за екологията. А ето че сега той ще я яха и ще лапа министерска заплата от нея.

Срам ме беше да слушам хвалбите за очевидно лошото правителство начело с Бойко Борисов от платени социолози, политолози и други смехотворни ласкатели. Не им беше неудобно да крещят „Ура!” за почти 30-годишното управление на най-изостаналата държава в Европа. Повечето от тях са млади. Но вече се подиграват с морала и нагло казват бяло на страховитата чернилка. Препоръчвам на безбройните ви зрители и читатели да не се подвеждат от тези вредни, безотговорни, дори престъпни лъжци.