Проф. Вучков: Главчев е Дядо Коледа, Влади Горанов - компютър без сърце  

44-тият парламент на България отново не ни изненада дори с най-минимални опити да излезе от досегашното си празнословие, безплодие и да тръгне към по-качествения си живот. Управляващите и опозицията пак изключват всякакви усилия да си помагат и да се допълват поне когато одобряват едни и същи виждания в интерес на държавата. Те и тогава се разделят, защото печелят повече от воюването си. Защото обединяването им намалява част от държавната облага, принуждава ги да я делят помежду си на две. А тяхната властова и финансова лакомия не допуска подобна значителна отстъпка.

Структурата на нашия парламент изключва градивния свободен спор на депутатите, обогатяващите ги сериозни спорове, размени на различни, но и дълбоко обосновани мнения на мнозинството с малцинството. Тяхната работа се изчерпва от кресливите им индивидуални монолози. Репликите и дупликите се търкалят формално, без всякакъв разговор, без събеседване. Те се оказват само утешение за напълно неудовлетворения автор на зададените въпроси. И стремежът да се стигне до някакво общо решение между управляващите и опозицията нерядко се проваля. Защото те не се убеждават, а дълго се карат и губят ценно време с парите на данъкоплатеца.

Доказателства за тези ми твърдения са още първите заседания на 44-тия парламент. Управляващите гербери и патриоти не приеха нито едно разумно и справедливо предложение на БСП във връзка с правилника за работата им. Те утвърдиха само онези постановки, които осигуряват безпрепятственото прокарване на всякакви техни действия и интереси, но най-вече които изключват пълноценния, а не формалния петъчен контрол върху дейността на правителството начело с Бойко Борисов. Те не желаят опозицията да задава въпроси на всеки министър в момента. А не само да слушат неговите предварително готови отговори, които са нагласени от подчинените му чиновници, така че да прикриват глупостите му, слабостите му, далаверите в повереното му държавно ведомство.

Управляващите сред герберите и патриотите преместиха прякото излъчване на петъчния контрол на правителството от БНТ-1 в негледаемата, дори анонимната БНТ-2. Постъпиха така от страх, че иначе народът ще чуе критиката на опозицията за работата на министрите и още повече ще изостри недоволството си от тях.

И това Народно събрание обсъди как да се труди само в присъствието на 160 души. Цели 80 души не бяха на работа. А тяхното отсъствие ще се увеличава. Постоянното присъствие обхваща около 100 депутати. Дори когато те са малко повече от половината, някъде около 160, решенията се вземат не с нужното законово мнозинство от 122 души, а с около 90 гласа.

Най-малко 50 депутати не идват на работа редовно. Други 50 пък я посещават, но не вземат думата в комисии, в общите заседания нито веднъж в целия си мандат. Постъпват така безотговорно, защото не им се търси сметка, защото те не са вещи за тази работа, а и не се вълнуват от нея. На трибуната са все дежурните около 20 души. Те работят поне за около 100 мъртви души. Всичко това означава, че нашият парламент е излишен или поне много формален, полуполезен в най-добрия случай.

Петъчният контрол на правителството се удостоява само с около 15 депутати. Мнозинството го няма, защото то винаги одобрява съпартийците си в лицето на своите министри и никога не им разваля кефа с питанията си. Тук е представено почти само опозиционното мнозинство, но и то задава въпроси, без да слуша внимателно отговора, защото знае, че той все ще е предимно формален, лъжлив, търкалян в толкова много обяснения, че никога не се разбира кой точно краде за сметка на народа.

Вярно е, че министрите се одобряват от българския парламент. Но обикновено без да се обсъждат нито като цяло, нито поотделно. Така става дори когато опозицията има много основателни възражения срещу един или друг от тях, като се позовава не на голи отрицания, а на железни изобличаващи го факти и аргументи. Изключена е възможността депутатите да върнат списъка с предложените министри за една седмица, докато премиерът подмени отхвърлените имена и огласи пак своя, но вече качествен избор.

Вярно е, че парламентът в България приема законите на страната. Но предложените от него са доста по-малко от внесените по линията на правителството, премиера. Затова той често стига до повърхностното им обсъждане. И до лошото им редактиране, до по-късното им поправяне с подзаконови актове заради разтегленото им замисляне, формулиране. Всичко това означава, че нашето Народно събрание не ръководи България, не направлява дори нейното движение в генерални линии. То в най-добрия случай вече 30 години се оказва само помощник на изпълнителната власт. То я допълва и я обслужва. Нагажда се към нея, но особено към едноличното управление на премиера. Това ще рече, че България погазва своята конституция, защото фактически е премиерска, а не парламентарна държава, и върви против гръмко хвалената демокрация.

Формализмът в работата на българския парламент се дължи на редица най-различни причини. Но те тръгват от неговото слабо ръководство. Не само управляващите, а и опозицията не вкарват в него силни личности. Там се поставят кукли, изпълнители на партийни поръчки, а не на национални интереси. Парламентарните председатели и техните заместници почти три десетилетия не са творци, а са технически лица. Поне половината от първите парламентарни началници са плиткоумни. Те стигат до смехотворни прояви тъкмо в напъна да наложат всички претенции не на народа, а на тяхната издигнала ги партия.

И последният 44-ти парламент се управлява от негодни лица. Неговият председател Димитър Главчев е възпитан, мил, но безрезервен послушник на Бойко Борисов още от предходното Народно събрание. Чудя се защо е предложен за този пост, след като той не прояви никакви усилия да подобри лошия парламентарен живот под несериозното ръководство на кака Цецка Цачева. Той е посочен от Бойко Борисов само защото е по-благообразен и симпатичен като Дядо Коледа за разлика от плашещата ни Цецка Цачева. Затова той поне малко ще смекчава воинствените нападки на ГЕРБ от опозицията. Неговата заместничка Цвета Караянчева е далеч от изискванията за тази длъжност. Тя е позната на всички ни с разгащените си прояви, с махленските си хули на опозиционните сили. Сложена е там, за да налива масло и огън в подготовката на парламентарните решения под Бойко-Борисовата диктовка на четири очи. Опозиционният заместник на Главчев в лицето на червения Валери Жаблянов е напълно безличен и няма да окаже влияние за по-добрата градивна атмосфера в парламентарната зала. А Веселин Марешки ще се подлага на управляващите, макар че ще се блещи и ще се пъчи като арбитър в конфликтите, за да измъква повече облаги от своето присъствие в законодателната власт.

Нека върлите врагове на БСП не бързат да се радват заради очакването тя да се разцепи след острия конфликт на нейния шеф Нинова и бруталния милиардер Георги Гергов. Червените вождове отлично знаят, че ще загубят поне част от своето лапане, ако не са яко сдружени, поддържащи се както в парламента, така и вън от него.

Георги Гергов дълго друсаше БСП и я разврати с финансовата си ненаситност в съюз с нетърпимия грандоман Сергей Станишев. Но вонята от комбинациите на Гергов вече прогонва, плаши дори едни от най-върлите му копиеносци. Затова той вече няма да е между най-първите червени вождове поне в близко време. Обяснимо е, че бойкоборисовци тайно ще клатят стола на Нинова, защото тя яко ги жули в парламента. Но плановете няма да се сбъднат поне засега. Михаил Миков рита срещу Нинова, защото беше победен от нея в състезанието за шеф на БСП. Той трябва да се трае не само заради якото си черпене до размекване, а и защото беше стълб, опора за тираничния партиен шеф Станишев, когато беше председател на парламента. Засега и ГЕРБ, и БСП ще запазят единството си въпреки вътрешните си проблеми, макар че те са две политически сили с престъпна биография и че България ще спечели, ако веднъж завинаги се раздели с властта им.

Управляващите от 44-тото народно събрание отново и най-безсрамно отказаха да си замразят заплатите, въпреки че отечеството ни е от бедно по-бедно. Те пак ще увеличават поне два пъти на годината възможно най-безшумно месечното си възнаграждение според инфлацията и според нарастващата скъпотия. А доходите на милионите редови българи ще са все така нищожни. Те ще стават все по-бедни, защото политическата класа се обогатява, като ги ограбва. Това означава, че тя е обявила война на народа. Затова е време той да се организира без оръжие и да тръгне срещу нея, докато я свали, като издигне други водачи чрез интелигенцията си.

Роботизираният хладилник Владислав Горанов – тази фигура с глава като компютър, но без сърце – цинично, жестоко оправда отказа на мнозинството да спре неспирно гласуваните си добавки към своето месечно възнаграждение с обяснението, че светът бил такъв – делял се на много бедни и на много богати. Такова било положението и трябвало да го приемем, дори да му се поклоним. В една нормална държава бездушници като Горанов отдавна щяха да бъдат изхвърлени от управлението. Но за съжаление България не е такава страна.

Омръзна ми да гледам неприлично натрапващия се и натрапвания на зрителите Сашо Дончев. Той вечно се държи като прокурор на своите опоненти, критици, даже и на съдружниците си. Постоянно иска да го възприемаме като безукорен оценител, съдник, когато според него партньорите му са го засегнали или защото са тъпи и не са го разбрали, или защото са мошеници и са го ощетили. Сега Дончев се напъва да ни убеди, че „Газпром” му дължи много пари, макар че според осведомени източници е точно обратното. България няма никаква полза от неговия „Овергаз”, който оскъпява руския газ, защото лапа пари за излишното си посредничество. И нека Дончев спре да се кокори на екрана и да ни залива с мармаладено-ироничните си усмивки, с либералните си словесни локуми, с високомерието на суетна оперетна звезда. Смешен е с непоносимото си многознайство, с навика да ни поучава по всички въпроси и да бистри дори художествената култура, макар че не я разбира и харесва безвкусиците в нея.
Неговите сподвижници в лицето на реформаторите – тези бройлери, недоносчета в политиката – будят не по-малко възмущение. Те ни гневят заради болната амбиция да си въобразяват, че някой разчита на спасителната им роля за България от злодейския покрив на соросоидните и прокопиевите финансови и медийни владения.