Инсинуациите и медийните атаки в издания с корпоративна обвързаност не спряха дори и вчера и все с един и същ съшит с бели конци лайт мотив - че "висши фактори в държавата" преценили, че авторитетният професор не бил достоен за високия пост. Правеха се внушения и за сделки от неговото минало, което може да се разчете като насъскване и намек за предстояща саморазправа.
От отношението към определени имена пък всеки мислещ човек може да си направи извода кой зад кого стои. Проф. Герджиков поне със сигурност е неутрален и явно това толкова плаши атакуващите го задкулисни играчи.
Само до вчера на обяд сигурен премиер според техните издания беше академик Стефан Воденичаров, който два пъти отрече подобно нещо пред ПИК, но името му не спря да се върти в машината на инсинуациите, унижавайки изтъкнатия българин да влиза в обяснителен режим. Спекулациите продължиха с Маргарита Попова и Боян Дуранкев.
Причината за спекулациите е ясна - да притиснат и откажат професора за премиерското кресло. Уж информациите излизали от „достоверен източник” на „Дондуков” 2, но истината лъсна. Браво на проф. Герджиков, че се държа като истински мъж и не се уплаши от настиска на задкулисието.
Браво на професор Герджиков, че се нае да поеме кормилото на държавата в такъв труден за всички българи момент. В момент, в който имаше голяма опасност България да изпадне не само в политически, но и институционален хаос.
Не можем да не признаем и на Радев, че успя да се справи, ако не толкова с министрите поне с избора на личност за премиерския пост. Намери един от най-подходящите хора за министър-председател в момент, в който хората искат обединение, искат спокойствие и диалог, а проф. Герджиков е най-добрият именно в това.
