Нинова действа като телефонен измамник

 
 
В продължение на една седмица лидерът на БСП Корнелия Нинова призоваваше лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се яви на дебат срещу нея. След преговори между двете партии и трите национални телевизии БНТ, бТВ и Нова телевизия, се стигна до предложение дебатът да се проведе в две части. Предложението беше направено от екипите на трите телевизии. В първата част, в рамките на половин час, трябваше да дебатират екипите, които стоят в основата на изготвянето на програмите на двете партии и евентуално биха се превърнали в ядро на едно бъдещо управление. Във втората част, която трябваше да трае един час, сами трябваше да дебатират лидерите на ГЕРБ и БСП.

Ден преди дебата, лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че няма да се яви на него. Причината, която изтъкна беше наличието на дебат между екипите. Тя повтори, че иска само и единствено дебат очи в очи с Борисов. Както казахме по-горе, Борисов вече беше приел да дебатира очи в очи с Нинова, като срещата им щеше да се излъчва и по трите национални телевизии в продължение на един час в най-гледаното време. Вместо това, Нинова предложи да бъде проведено социологическо проучване, в което българският народ да кажел дали иска лидерски дебат или не. Ще повторя още веднъж – лидерски дебат щеше да има на 1 март от 20.00 до 21.00 часа, ако Нинова се беше съгласила на него.

В тази ситуация е важно да се каже, защо Нинова се отказа от дебата, който сама предложи. Това, което прави впечатление е, че тя реагира болезнено на въпроса за екипа, с който би работила ако получи доверието на българите по време на предсрочните парламентарни избори. Този въпрос тя се опитва да представи като маловажен и досаден, въпреки че той е един от най-съществените в рамките на предизборната кампания. В страни като Великобритания, опозицията изгражда кабинет в сянка, който действа по време на целия мандат. Министрите в сянка дублират действията на редовните министри и изработват алтернативи на техните политики. Това дава яснота на избирателите, кои са кандидатите за министри и как биха работили в реална ситуация. Разбира се в България трудно ще достигнем политическата култура на най-старата демокрация в Европа, но поне можем да искаме елементарна предвидимост на основните политически сили. Нинова се опитва да продаде пребоядисан автомобил, но се страхува да покаже двигателя му. Защото екипът от политици, изработил програмата е именно двигателят, който би управлявал страната при победа на БСП. И когато някой попита Нинова с колко цилиндъра е двигателят на автомобила, който продава, тя отговаря: „Ще Ви отговоря след като Ви го продам. Я вижте, колко добре е боядисано купето”. Бихте ли си купили автомобил при положение, че продавачът крие двигателя му от Вас? Аз лично не бих.

Нинова имаше възможност да покаже част от екипа си през служебното правителство, но вместо това предпочете от сутрин до вечер да обяснява, че то няма нищо общо с партията й. Ще припомня, че ключовите министри на служебното правителство на Стефан Софиянски от 1997 година, бяха припознати от тогавашната опозиция в лицето на СДС и след това запазиха постовете си в правителството на Иван Костов. Това беше двигателят на бъдещото управление и показването му по никакъв начин не попречи на изборната победа СДС.

Въпросът с екипа на БСП е важен по още една причина. В началото на предизборната кампания Корнелия Нинова представи програма, която обещава да преобърне с главата на долу икономическата, финансовата, външната, социалната политика и още редица сфери на обществения живот. Нинова обещава свят, в който всички са щастливи и няма нито един беден. Ако се върнем към аналогията с двигателя на автомобила, това означава, че продавачът ни убеждава да купим автомобила му с аргумента, че той лети. „Какъв е този двигател, който може да накара един автомобил да лети?” – питаме ние. „Ще ви кажа след като си го купите. Вижте какви хубави огледала за задно виждане има” – отговаря продавачът.

Кой ще е финансовият министър, който ще задължи частните банки да опрощават лихви и кредити на млади семейства? Кой ще е икономическият министър, който ще разпределя 500 милиона лева от „Фонд индустрия”? Кой ще е външният министър, който ще скара България с Европа, като я превърне в единствената европейска страна, която спира санкциите срещу Русия изработвайки вето, което да бъде разгледано по време на Съвета на Европейския съюз през лятото? Кой ще е социалният министър, който ще преизчисли пенсиите съвместно с анонимния финансов министър? Кой ще е министърът на енергетиката, който ще стартира за пореден път строителството на АЕЦ „Белене”? Кой ще е регионалният министър, който ще спре санирането на панелните жилища?

Тези въпроси не са маловажни. Напротив, те може би са най-значимите в рамките на предизборната кампания. Техните отговори уплътняват представата за едно бъдещо управление. Бягането от тях показва, че или Нинова няма представа с какъв екип от министри ще работи, или се притеснява да го покаже, или не може да го покаже, защото е обещала някои от най-важните постове на друга политическа сила – например ДПС. Това притеснение би трябвало да бъде за цялото общество, защото БСП вече има опит с министри и дори премиер, които уж бяха техни, а след това се оказаха чужди. Когато Пламен Орешарски стана министър-председател с мандата на БСП, никой не си представяше, че три години по-късно ще бъде кандидат за президент на ДПС, а финансовият му министър Петър Чобанов веднага след края на злополучния си мандат ще бъде избран за депутат от същата партия. Ако днес БСП твърди, че се е поучила от грешките си би трябвало да го покаже и с дела. Именно яснотата по отношение на това, кой би управлявал ако партията получи доверието на гражданите е част от тази промяна.

Концепцията на Нинова обаче очевидно е различна. Тя започва да наподобява телефонна измама, при която загрижен глас съобщава, че държавата е в тежко състояние и трябва бързо да дадете спестяванията си иначе ще стане по-лошо. Защото именно спестяванията на работещите ще финансират на първо време идеите на Нинова и тайния й екип. Когато попитате на кого да дадете спестяванията си, получавате отговор: „На един човек, който ще дойде след малко”.

За да компенсира липсата на отговор на въпроса кои са хората в екипа й, Нинова измисли всякакви атракции, за да отклони вниманието от него. В дните след като избяга от дебата, тя обяви, че ако бъде избрана за премиер ще наложи вето на санкциите срещу Русия, язди кон на Тодоровден и продължи да говори непрестанно за пребоядисаното купе на ръждясалата си партия, за да не й се налага да отговаря на въпроси свързани с двигателя й. Само, че този въпрос не може да бъде отклонен – той или има или няма отговор. Ако Нинова наистина е решила да не отговаря, то липсата на отговор ще я върне там от където дойде – в света на социалистическата опозиция, където всяко крило на столетницата се опитва да подхлъзне останалите. Добрата новина при подобен сценарий е, че поне българите няма да се чувстват, като хора, които са дали спестяванията си, за да си купят автомобил на старо със счупен двигател.