Лъжливото овчарче Корнелия и самотата  

Ох. Добре, че Бойко Борисов взе, та отиде в парламента, та да си спомним с какво всъщност Корнелия Нинова се завърна в политиката. С острите тиради от парламентарната трибуна, свирепите критики към управлението и бурни изказвания на ръба на доброто възпитание. Някак с умиление си спомнихме добрите стари времена, в които Борисов с усмивка молеше Станишев „да ги пуска една по една“, визирайки Корнелия Нинова и Мая Манолова, които една след друга упражняваха фалцета си от трибуната на Народното събрание.

„Не сте направили нито една реформа за последните десет години“, извика Нинова и си спечели доза позаспали аплодисменти от няколкото леви депутати в залата. Откога социалистите станаха реформатори е една друга тема, нали, но много хора се запитаха защо тази жена за пореден път лъже така. Да не говорим, че тол системата, повод за това изказване, вече работи. Защото либерализацията на енергийния пазар например за г-жа Нинова не е реформа.

Но да оставим плюнченето в парламента. То е за пред камерите. Не очаквайте Корнелия да признае от трибуната нито реформи, нито успехи, нито напредък, ако в залата има включени телевизионни камери. Това е играта и така се играе.

Да оставим и „реформите“ на Корнелия Нинова. Спомняме си как Виденов реформираше индустрията, банковата система и финансите. Спомняме си и как Станишев реформираше – реформата на заменките, реформата на Хохегер, реформата на Батко и Братко, реформата на еврофондовете (от пуснати в спрени). Това е историята и тя е непроменима.

Да оставим настрани и факта, че директният сблъсък с Бойко Борисов остана един от малкото шансове на Корнелия Нинова отново да бъде забелязана след дългата поредица на „лъжливото овчарче“, съпъствала нейната политическа кариера като лидер на БСП. То не бяха „спрени пари за земеделие“, то не бяха „лагери за бежанци в градовете“, то не бяха лъжи за чумата по животните, за Истанбулската конвенция, за оградата по границата и какво ли още не. Това е Корнелия, това е стилът й, това е положението.

Но как самата Корнелия Нинова прави реформи, ще кажете, нали е шеф на цяла партия?

Добре ги прави, ще кажа аз, най-вече лично за себе си. Справи се с вътрешната опозиция, прокара нов устав, подаде оставка и си остана лидер, изобщо приказка. С методична здрава ръка Нинова един по един отстреля всичките си противници – през Мерджанов и Божинов до конфликта с Георги Гергов, махането на Мая Манолова от президентските номинации и кулминацията – изваждането на Сергей Станишев от листата за евроизборите, инфарктно коригирано в последния момент от националния съвет на партията. Смело и систематично Нинова прегази и постави на мястото им и Красимир Янков, и „лоялистите“ Драгомир Стойнев и Георги Свиленски, и доскорошните си десни ръце Деница Златева и Бояна Бозаджиева.

И да, ако днес има честни избори за лидер на БСП по новия устав, по който лидер се избира с гласовете на всички членове на партията, Корнелия Нинова ще ги спечели с 95%.

И какво от това?

Къде остана лявото БСП и къде е социалното (социалистическото е нонсенс) в нейната политика? Заигравката с крайнодесните идеологии, разчертана в политологичното дървено желязо „социален консерватизъм“, доведе до идейното обезличаване на партията и идейния хаос, обзел лявото политическо пространство.

Къде са новите лидери, новите лица, новата енергия? Много отстреляни политици и нито един създаден. Това е равносметката на Корнелия Нинова начело на БСП, поради която равносметка продължаваме да гледаме как икономическата мисъл на Румен Гечев (тоест липсата й) ни залива от всички възможни телевизори. Нито един млад човек с икономическа култура в БСП. Нито един.

Къде са новите идеи, с които БСП иска да промени страната към по-добро? Няма такива, особено след като комичното произведение „Визия за България“ извървя жизнения си ПР цикъл и потъна някъде из кошчетата на „Позитано“. Най-популярните леви политици в света са истинските такива – хора, които мислят и говорят на ръба на комунизма, които предлагат крайно социални и антикапиталистически решения и които искрено са прегърнали зелените идеи – хора като Бърни Сандърс, като доскорошния лидер на лейбъристите Джереми Корбин, като младата американска конгресменка Александрия Оказио-Кортес. Не и наша Корнелия. Идолите и образите за подражание на Корнелия Нинова са политици като Маргарет Тачър и Виктор Орбан, които мразят социализма в червата си. Трагедия.

Ако някой се е чудил защо хората продължават да не припознават БСП като опозиция – ето ви и отговора. Няма как да се позиционираш в политическия спектър някъде между ГЕРБ и Валери Симеонов и да очакваш да бъдеш разпознат като тяхна алтернатива. Няма как да влезеш в остър конфликт с политическото си семейство в Европейския съюз – ПЕС, и то по повод на емблематичен за съвременното ляво документ – Истанбулската конвенция, и да очакваш хората да те приемат за бъдещ премиер на държавата и човек, който ще води международната политика на страната. Няма как да изоставиш всички леви идеи и да се луташ някъде между битката с джендъра и с бежанеца, вместо да подадеш ръка на несправящите се и да им предложиш решения и държавни политики, както по принцип правят левите партии, нали.
Да, Корнелия Нинова е безалтернативен лидер на БСП.

На БСП, в което няма никаква нова енергия, никакви нови лица, никакви нови идеи и никакви, ама никакви нови политици, които да създадат усещане за отбор с потенциал да печели и за нещо различно от апаратно узурпирана свиваща се партия с изолирано и параноясало еднолично лидерство.

Гледайте партията и мислете какво чака държавата, ако Корнелия Нинова й стане лидер.

Международна изолация, политическа безидейност, низ от лъжи и фалшиви новини и еднолично управление, придружено с брутаална саморазправа с политическите противници.

Това са реформите на Нинова, това е стилът й, това е управлението й.

Това е и причината БСП да продължава да губи и популярност, и подкрепа, и всякакви избори. Което всъщност е единствената добра новина и единственият положителен принос на Корнелия Нинова към българската политика и съвременната ни история.

И в този смисъл аз й пожелавам успех в предстоящата битка за лидер на БСП. Съвсем искрено.