Командва ли Борисов Съвета за сигурност?!

Най-меко казано, миналата седмица се наакахме яко. Аз тъкмо ги бях разделил на две нааквания – международно и вътрешно, когато Външно качи на сайта си една снимка и станаха поне две и половина (изключвам друга една половинка – мазалото на националния ни отбор по футбол в Париж, но вече сме свикнали).

Та първо за снимката. Признавам си с моя скромен 42-годишен опит на университетски преподавател, че ако подобно нещо като новопредставената ни посланичка в Люксембург ми се яви заран в 8 часа на изпит, веднага бих изхвърчал от Ректората, бих прелетял като Ф-15 трета или пета ръка (иначе чисто нов по Ненчев) над Паметника на Съветската армия и бих се приземил чак накрая на Борисовата градина. Демек бих избрал свободата (нали едно време на градината й викахме Парк на свободата).

Херцогът на Люксембург се оказа по-държелив. Даже бил изтърпял и няколкото минути разсъждения на новопредставеното ни Нейно наше превъзходителство върху международното положение и изключителните приноси на двете държави в тези сложни дела.

Сега обаче за по-сериозните неща.
Извън срама, че за първи път една държава се явява с две кандидатури за генерален секретар на ООН, обективността изисква да признаем, че нито една от тях нямаше шансове да спечели.
Г-жа Бокова имаше два предварително заработени „червени картона” – от САЩ заради членството на Палестина в ЮНЕСКО и от Великобритания заради позицията й по Малвинските (Фолклендските) острови.

Аналогичен беше и казусът с г-жа Георгиева. Тя се изяви като „фронтлейдито” на санкциите на ЕС срещу Русия, която никога няма да й прости това, а, на свой ред, Китай пък никога няма да забрави битието й на бивш зам.-президент на Световната банка, негов вечен враг.

А ако добавя и бруталното лобиране на г-жа Меркел пред г-н Путин в полза на г-жа Георгиева, работата стана още по-ясна. Май само не и на нашите велики международни „стратези”, които оттеглиха една предварително обречена кандидатура и я замениха с още по-губеща...

И какво правеше през цялото това време екипът на г-н Гутериш? Ами работеше само и единствено в негова полза.

Предпази го и от четирите потенциални „червени картона”. Накара целия португалски елит да застане зад неговата кандидатура. Никой не спомена, че той е не само социалист, но и от лявото крило на партията. Нито че 7 години беше лидер на „лошия” Социалистически интернационал. Или пък че като министър-председател в края на 90-те години направи най-социалните, а иначе казано - най-антилибералните реформи в страната си в момент, когато всички, и особено идиотите от Източна Европа, се прехласваха по неолиберализма и неговия неспирен възход.
А у нас? В хода на дебатите по кандидатурите съумяхме сръчно да се разделим поне на четири.

По-голямата част от „младите” дипломати, сред които вероятно и „Превъзходителството” с обърнато наопаки цукало на главата си, работеха неспирно и неотлъчно срещу г-жа Бокова.
Също по-голямата част от „старите пушки” на дипломацията ни, поне половината от които бивши щатни служители на Първо и Трето управление на Държавна сигурност, не спираха да плюят г-жа Георгиева.

Резултатът, ако не беше тъжен, щеше да си бъде направо смешен.
Но той май стана по-скоро смешен, особено когато т. нар. опозиция реши да поиска вот на недоверие на премиера заради наакването ни в ООН.
Все едно, че г-н Борисов е шеф едновременно на САЩ, Русия, Великобритания, Китай и Франция и, видите ли, не ги е изкомандвал както трябвало.
Ами като някакъв спец и по международни отношения ще река, че това хич не е така. Ще река и нещо друго – вярната позиция на Република България беше като тази на Република Португалия – ние предлагаме нашето, вие вашето. Пък нека се състезават.

Другата вярна позиция на Република България би била – ние ще лобираме за нашето, както вие го правите за вашето. А не „половината българи ще крепим нашето наше, а другата половина – тяхното тяхно”.

Уви, ние пак задълбахме в неспирното ни родно дъно. Г-жа Бокова се оказа наследник на комунистически сатрап, поне според доносите на набеден режисьор. За баща й не знам. Но доколкото отдавна се познаваме с г-жа Бокова, от всички видове оръжия тя умее да борави само с кухненски нож.

Г-жа Георгиева пък излезе, че не била Кристалина, а Кри-Сталинка. И че май била агент на ДС. И че английският й бил „дървен”. Само дето и в ООН всеки може да говори на родния си език.
Ами хубаво, това можеше да предизвика само силно зачудване сред представителите на 15-те гласуващи държави. Вероятно и техният протоколно прикрит ехиден кикот...
Резултатът в последна сметка е, че на 1 януари 2017 г. г-н Антониу Гутериш ще поеме поста генерален секретар на ООН от г-н Бан Ки Мун.
А ние за пореден път ще се окажем в ролята на Ма(й)мунки (и)Бани...