Глад в Сопот, кръв в Алепо  

Наша „сънародничка“ журналистка гръмна новината за българско оръжие в Алепо…

През 2015 г. САЩ са изнесли оръжия – тяхно производство, за около 40 млрд. долара. Което прави почти 50 процента от световната „търговия с кръв”, както образно се изрази погнусена медийна прима.

Основните им клиенти, както обикновено в последните години, са Саудитска Арабия и Катар. Които пък по обективни причини са много близо до „полето на действие” на ИДИЛ. Не казвам нищо, само констатирам.

Втора по износ е Русия. Неотдавна Путин се похвали, че по приходи тя вече доближава 14-те млрд. долара. Там пък главните направления са Индия и Сирия на Башар Асад. Пак само констатирам, особено за второто.

На трето място се нарежда иначе социалната и „миролюбива” Швеция с едни близо 6 млрд. долара. Само дето там ни един дописник дори не си и помисля да настоява която и да е фирма „незабавно да обяви” къде точно й отиват пушкалата.

Четвърта е уж „много принципната” Франция с около 5 млрд. долара приходи. Даже беше напът да продаде два кораба на самата Русия. Ама освен „много принципна” реши пак да се прави и на велика европейска сила. И хем да не строши хатъра на стрина си Меркел, като спази санкциите срещу Путин, хем да не спре да си продава оръжие за Африка, предимно за бившите си колонии. Които го използват със завидно голям успех главно когато населението им се избива помежду си.

Пети е Китай. По официални данни (то май други от там не могат да се получат) – с износ за над 2 млрд. Къде отива това нещо – никой не знай, защото все пак е Китай. Знае се обаче, че по време на съветската инвазия в Афганистан, освен от щедрите доставки от американското ЦРУ на зенитни ракети „Стингър”, руснаците най са ненавиждали и масово ползваните от талибаните едни ДШК (спецовете знаят какво е), китайско производство по съветски лиценз...

Припомням тези иначе общоизвестни факти, за да може читателят сам да си направи сметките. И тъй, ако годишно в света „търговията с кръв” (и става въпрос само за легалната) е около 80 млрд. долара, пет държави държат над 70 процента от нея.

Е, къде сме ние в тази класация? Ами май някъде в графата „и други”. По официални данни през 2015 г. предприятията от българския военнопромишлен комплекс (ВПК) са реализирали продукция за над 640 млн. евро, сиреч накъде около 800 млн. долара.

Оставям на читателя да изчисли колко нули трябва да се сложат преди точката и единицата между 80 милиарда и 800 милиона, за да се схване нашият реален дял в световната „търговия с кръв”.

Пак на него оставям да оцени степента на идиотизъм на един депутат, дето се опитваше да ни обясни, че дори и за това, че едно време ВПК даваше хляб на близо 300 000 българи, а сега едвам свързва двата края, пак е виновна Русия с нейните „лицензионни претенции”.
Ще се допитам обаче до читателя по няколко други въпроси. Спомня ли си например, когато преди време на полигона на ВМЗ при Анево загина един американец? Русия ли го утрепа чрез „хибридна война”, или хакерска атака, или той си беше дошъл тук да пазарува не кисело зеле от сорта „кьосе”, а „кръв” за Близкия изток?

Защо тогава прокуратурата не се „самосезира”, а сега, по донос на една репортерка, сръчно се отзова? Защо тогава тя не попита поне три прости неща: кой е допуснал въпросния „търговец” на територията на полигона, какъв „сертификат за краен получател” е представил (такива са абсолютно задължителни при сделки със специална продукция), кое точно правителство (на Русия, на САЩ, на Саудитска Арабия, на Катар и да не изброявам повече) му го е издало?

И докато оставям читателя да си отговаря, отивам през Сопот към Алепо.

Попаднах във ВМЗ през далечната 1991 г., съпровождайки (още ме е срам!) някакъв американски генерал. И когато той видя какви обикновени женици от околните на Сопот села сглобяват страховитите „Игли” (пак спецовете знаят какво е), направо не повярва на очите си.

Ами сега репортерката сръчно се опитва да измъкне хлебеца и на последните останали от тези женици. Та напират у мен някои питания, свързани с тези й действия.

Първо, кой (или кои) организира и финансира пътуването й до Алепо? Съмнявам се да е била медията, в която иначе работи.
Второ, как медиаторката разбра, че се опитват да я убият именно с българска ракета, докато последната още летяла във въздуха? Пеела е ракетата „Хубава си, моя горо” (или „Полегнала е Тодора”)?

Трето, кой я заведе „в оня тунел”, и то точно до сандъците, на които пише „ВМЗ”? И кой й остави до тях документите, че търговията ни със специална продукция със Сирия (лъжа) възлиза на 640 млн. евро?

Да припомня, че тази сума е по официалните данни на българското Министерство на финансите. И следователно не се „търкаля” около някакви сандъци, изоставени в Алепо от ИДИЛ.

Да припомня и пояснението към тези официални данни – че става дума за наши търговски партньори от Афганистан, Ирак, Индия, Саудитска Арабия и САЩ. Ами сега?

За Индия е ясно – суверенна държава. За Афганистан и Ирак единственият логичен въпрос би бил – за кои от тях иде реч – „официалните” или онези, „другите”?

Остават обаче още двама „партньори” – саудитите и американците. И за тях пак ми иде да задам горния въпрос – за кои, аджеба, става дума? За правителствата им, без чийто подпис, поне според международната практика, ни едно патронче не може да бъде продадено? Или за...

Ами май ей за това „или за” би следвало да се самосезира родната ни прокуратура. А не пак да се прави на прислужница.
Която къса от залъка на честните и отрудени българи от Сопот за сметка на алчни и ненаситни чуждоземски търбуси – реалните „търговци на кръв” не само в Близкия изток, но и по целия свят...