Флагът на Христо Иванов: Право, гей бракове и долу Цацаров

Радослав Нешев

Председател на поредната дясна партия у нас - „Да, България“, е Христо Иванов. От биографичната справка за него човек остава с впечатлението, че това е глезеното и объркано ценностно синче на едно тоталитарно семейство. Този лидер има тежненията и обремененостите на майка си и баща си. Семейството е белязано от номенклатурните си възходи, митарствания зад граница, гонения, но и от лутанията между ортодоксалния комунизъм на Маркс, Енгелс и Ленин. После в главите им влизат религиозният фанатизъм и Пражката пролет с просъветския демократизъм на Дубчек. Какво от всичко това е водещо като мотив у вече по-късния Христо Иванов, предстои да видим. Сега неуспелият вицепремиер и правосъден министър ни предлага да застанем под неговото знаме. На флага пише: „Право, гей бракове и долу Цацаров!“. Струва ли си усилието – предстои да видим.

Христо е роден е на 13 септември 1974 г. в София. Това става в семейството на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва. Нейният баща - Недялко Бойкикев, е български комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков – Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението й.
В навечерието на 10 ноември Мария Бойкикева застава начело на Клуба за подкрепа на преустройството. Неуморна активистка е в „Екогласност", част от кръга на д-р Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията заедно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена заедно с още 13 „дисиденти“ да възстанови партийното си членство и е сред малцината, които приемат. И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в жк „Гео Милев“, твърдят биографите й.
Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин“.

Когато Христо (той е третото й, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един от водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на съдебна реформа по калъпа на Иван Костов. По това време, освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, която работи като научен сътрудник в БАН и името й излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС.

Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде скрито – също.
Дотук, освен бурният партиен и идеологически живот на една фамилия, обагрен от идеите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си - нищо странно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.

Но Христо Иванов е харесан от американските фондации. Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй, както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?

Според сайта на Министерството на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 г. Тогава той става координатор (до 2002-ра) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформа в рамките на „Инициатива за върховенство на закона“ на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г., Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО сдружения, комитети и институти, които се осъществяват чрез безсмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.

Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори. Така обяснява битието им не кой да е, а главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните "изследвания".

През 2006 г. Христо Иванов става програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата. Преливане от пусто в празно.

Какво пък - грантовете са източник на доходи. Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.

През 2002 г., вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което, естествено, е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните й правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигурност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава.
Траншовете от „Америка за България” са на тлъсти порции, които с лихвите през годините категорично надхвърлят 2 млн. лева.